Душегубеца
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Душегубеца». Краткое содержание книги:
Сен Клер се приближи до албиноса и хвана ръката му.
— Уилям, Уилям. Един Бог знае какво ще стане, когато всичко това свърши!
След тези думи йезуитът се обърна и подкани Ребека да дойде при тях. После хвана и нейната ръка.
— В момента сме обградени от мрак — каза той, — осветяван единствено от лагерните огньове на враговете ни. Ние тримата обаче сме едно цяло, обединено от взаимна обич и вярност, и отразяваме силата на Светата Троица — Отца, Сина и Светия Дух — Сен Клер извиси глас и Ребека настръхна.
— Нека силата на Троицата бъде с нас — продължи напевно йезуитът — и ни помогне да доживеем отредения ни срок. Но ако все пак умрем без време, нека изпрати ангелите си да ни посрещнат — Сен Клер стисна ръцете на двамата си съюзници, а после ги пусна и посочи към прозореца. — Дмитрий е глупак и няма да се вслуша в предупрежденията ми, но чуйте ме какво ще ви кажа — краят наближава!
На следващата сутрин Сен Клер, Купър и Ребека се изкачиха по тясното вито стълбище до върха на стражевата кула. Йезуитът носеше със себе си малко вино, хляб и сушено месо. Небето беше ясно, слънцето печеше и околността се виждаше чудесно. Сред полята, простиращи се като море от зеленина докъдето поглед стига, се забелязваха няколко малки селца, както и множество пръснати стопанства.
— Защо дойдохме тук? — попита Купър, сядайки на пода и вдигайки очи нагоре. — Виждам, че денят е хубав, но все пак…
— Почакай и ще видиш — отвърна му Сен Клер.
И така, тримата седнаха на върха на кулата и се заприказваха. Мрачното настроение на Купър явно се беше разсеяло след призива на Сен Клер към единство и албиносът заговори за живота си в двора на Елизабет, разказвайки на двамата си съюзници за слабостите на кралицата, за подлостта на Уолсингам и за скандала около смъртта на лейди Дъдли28 в Къмнър Плейс.
След известно време Ребека надзърна през парапета и мигом се вцепени. Какъв беше този пушек, за Бога?! Девойката отмести поглед и видя още един стълб черен дим да се издига към синевата. Двамата мъже бързо се изправиха на крака. Из полята горяха множество огньове.
— Турците са прекосили границата — обясни Сен Клер — и са подпалили стопанствата по пътя си.
— Откъде знаеше, че ще стане така? — попита Купър.
— Отгатнах! Ребека ми разказа за видението, което й се е явило преди около две седмици — йезуитът се намръщи. — След като Фрогмор е разбрал къде сме, беше въпрос на време да препусне насам заедно с някой турски генерал. Но сега това няма значение — те вече са тук!
Сен Клер отвори вратата в пода и тримата съюзници заслизаха по тесните стъпала. Когато стигнаха до вътрешния двор, там вече беше настанала суматоха — явно часовите по стените също бяха забелязали пушека. Във въздуха отекваше зов на бойни рогове, а Дмитрий се разпореждаше конете да бъдат изкарани от конюшните. После портите се отвориха и разузнавачите препуснаха извън замъка.
— Ти си знаел, че ще дойдат, нали? — извика командирът на опричниците към Сен Клер, след което потърка размътените си от вино очи и промърмори нещо на руски. — Знаел си…
— Да, знаех и те предупредих — отвърна йезуитът бавно. — Турците са прекосили границата и в момента палят всичко по пътя си, но истинската им цел е да обсадят Каренска.
— Значи освен всичко друго си и ясновидец, така ли? — заяде се Дмитрий, а после се прокашля, изплю се и се удари с камшика за езда по бедрото. — Както и да е, няма да се разцивря сега. Как предлагаш да действаме?
— Турците ще са тук до залез-слънце. Заповядай на неколцина от хората си да яхнат най-бързите коне и незабавно да препуснат на север за помощ.
Командирът на опричниците се съгласи и закрещя някакви заповеди. Не след дълго целият гарнизон беше вдигнат на оръжие. Сен Клер и Купър се присъединиха към Дмитрий на върха на стражевата кула. Въпреки протестите им Ребека също отиде с тях.
Денят вече преваляше, когато разузнавачите се върнаха в крепостта. Те моментално се качиха на стените, коленичиха пред командира си и разгорещено му заописваха онова, което бяха видели.
— Явно не става дума за обикновена банда, прекосила границата, за да оплячкоса близките села — обърна се Дмитрий към йезуита, — ами за цяла армия. Към замъка настъпват около две хиляди еничари, към три хиляди дервиши, които дъвчат хашиш и вярват, че трябва да умрат в битка, и около хиляда и петстотин спахии, или конници. Войската разполага с достатъчно провизии, както и с обсадна артилерия. Чака ни голямо кръвопролитие, Сен Клер.
28
След като лейди Дъдли била намерена мъртва в основата на някакво стълбище и въпреки заключението на следователите, че става дума за нещастен случай, в Англия се зародил слух, че за смъртта й е отговорен съпругът й. Според мълвата Робърт Дъдли искал да се отърве от жена си, за да може да се ожени за кралицата. — Бел.прев.