![Светилата [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/1/0/7/2/9/svetilata-bg-download.jpg)
Светилата [bg]
- Автор: Катън Елинор
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Лабиринт
- ISBN: 978-619-7055-19-1
- Переводчик: Владимир Молев
- Жанр: Современная русская и зарубежная проза
Электронная книга - «Светилата [bg]». Краткое содержание книги:
През 1866 година младият англичанин Уолтър Муди отива да си опита късмета в Нова Зеландия, която е обхваната от треска за злато. Но още първия ден попада в компанията на дванайсет непознати мъже, които са се събрали, за да разнищят три странни престъпления, извършени в един и същи ден: най-богатият човек в града е изчезнал безследно, една жрица на любовта е посегнала на живота си, а в дома на пропил се несретник е открито огромно съкровище. Постепенно се изяснява, че в сложната плетеница от лъжи, предателства, тайни и интриги са замесени всички. И че нищо не е такова, каквото изглежда, всичко е обвито в тайнство точно както при звездите, осеяли нощното небе.
— Не, вече не съм скептичен! Покаях се — отвърна Гаскоан и посегна да я хване за ръката — движението само отчасти беше породено от желанието да прикрие усмивката си. (Той наистина беше закоравял скептик и когато я чу как издължава р-то в „таро“, го напуши смях.) Стисна дланта ѝ и добави: — И очаквам да бъда възнаграден за това.
— В тази област аз съм специалистът, а вие сте лаикът — заяви Лидия Уелс. — Не го забравяйте въпреки ниското си мнение за света на свръхестественото.
Ръката ѝ беше протегната отпуснато към него все едно за целувка и той едва успя да потисне порива си да я грабне и да притисне устни към нея.
— Права сте — рече французинът и отново стисна дланта ѝ. — Абсолютно сте права.
Пусна я и тя се приближи към камината, като подхвърли през рамо:
— В отплата ще ви доверя една тайна, но при условие, че ме изслушате сериозно, както бихте изслушали мъж.
— Разбира се — кимна строго Гаскоан и поизправи гръб.
— Следващия месец няма да има Луна.
— О, боже!
— По-точно няма да има пълнолуние. Февруари е кратък месец. Пълнолунието ще настъпи точно преди първи, а следващото ще е след двайсет и осми. И така през целия февруари няма да има пълнолуние.
Гаскоан се усмихна.
— Всяка година ли се пада така?
— Не. Това явление е изключително рядко.
Лидия прокара пръст по полицата.
— Щом се случва рядко, значи предвещава нещо важно, нали? Или някаква опасност?
— Случва се веднъж на няколко години — обясни тя, като намести часовника.
— И какво предвещава този месец без Луна, госпожице Лидия?
Вдовицата се обърна към него и сложи ръце на кръста.
— Ще ви кажа. Срещу един шилинг.
Той се засмя.
— Друг път. Още не съм се уверил в познанията ви. Трябва да ви изпитам, преди да се разделя с парите си или с каквото и да е друго от този свят. Довечера ще е облачно, но ще проверя в понеделнишкия вестник и в справочника за приливите и отливите.
Лидия Уелс се взря в него с непроницаемо изражение.
— Не греша — рече тя. — Имам алманах и мога да разчитам таблиците. Макар и да не я виждаме от облаците, сега Луната расте. В понеделник вечерта ще има пълнолуние и във вторник месечината ще започне да намалява. Следващия месец няма да има Луна.
Съвпади
Преподобният Кауъл Девлин остана в салона на „Палас“ до следобед, когато усети, че му се додрямва, главата му натежава и четенето вече не е пълноценно. Прецени, че се нуждае от малко свеж въздух, допи си кафето, прибра брошурите, плати, вдигна яка заради дъжда и пое на север по брега. Следобедното слънце грееше над облаците ярко, със сребрист отблясък, който изсмукваше цвета на океана и тук-там се отразяваше в бяло по пясъка. Дъждовните капки като че ли сияеха във въздуха, идващият от открито море леден вятър ухаеше приятно на ръжда. Всичко това за миг разпръсна замаяността на Девлин, бузите му поруменяха и той с усмивка хвана широкополата шапка на главата си. Реши да удължи разходката си и да се върне в Хокитика през Гледка, мястото, където щеше да се издигне бъдещият затвор и където самият той щеше да пребивава.
Щом стъпи на билото, се извърна задъхан и изненадано установи, че след него върви някой. По пътеката се изкачваше млад мъж, облечен само в дочена риза и мокър панталон, прилепнали към тялото му. Главата му беше наведена и свещеникът го разпозна чак когато онзи се приближи на десетина метра. Беше маорът от долината Арахура, приятелят на покойния Кросби Уелс.
Кауъл Девлин не беше обучаван за мисионер и не с тая цел беше дошъл в Нова Зеландия. Тук изненадано научи, че Новият завет е бил преведен на маорски преди двайсетина години, а още повече се смая, щом видя в една книжарница на улица „Джордж“ в Дънидин, че преводът се продава свободно, и то на съвсем поносима цена. Воден от учудването си как свещеното послание е било опростено и какво точно е било жертвано при превода, той беше разлистил изданието. Непознатите думи, изписани на някакъв окастрен вариант на английската азбука, му се струваха нелепи, съставени от редуващи се срички, безсмислени като детинско бърборене. Веднага след това обаче Девлин се укори, та нима неговата Библия не беше също преведена от друг език? Не биваше да прибързва, не подобаваше да бъде тъй горделив. В знак на покаяние за породилото се у него съмнение той извади тефтерче и си записа няколко ключови стиха от маорския текст. „Хе ароха те Атуа. Е Ароха ана татоу ки а ио, но те е ако иа куа матуа ароха ки а татоу. Ко Ахау те хуарахи, те поно, те ора. Хоне 14:16“, отбеляза си свещеникът и удивено добави: „Послание на Паора“. Преводачът беше променил и имената!