Светилата [bg]

Колко прекрасна беше тя в слабата светлина на следобедното слънце, която падаше като було по раменете ѝ! Колко красиво играеха сенките в трапчинката под устните ѝ!

— Първо — Лидия Уелс се поизправи, — грешите, ако смятате, че обикновеният човек не би платил да узнае бъдещето си. Хората стават суеверни, когато залозите са високи, а на златните находища рискът и съответно възможността за печалба са големи. Мъжете тук биха платили немалко за съвет „от горе“, та нали думата „късмет“ не слиза от устните им! Биха се пробвали с всичко, което би могло да им донесе преимущество. В това отношение златотърсачите не се различават много от циганите, само са облечени в други дрехи.

Гаскоан се разсмя.

— Не ми се вярва златотърсачите да останат доволни от това сравнение, но схващам мисълта ви, госпожице Лидия, и признавам, че хората винаги са склонни да платят за съвет. Но дали ще вярват в ползата от него, в практическата полза, имам предвид? Боя се, че изпитанието ще е огромно, тъй като трябва да издържите проверката на доказателствата! А и как можете да бъдете сигурна, че няма да отклоните някого от правия път?

— Що за ужасен въпрос — отвърна Лидия Уелс. — Явно се съмнявате в уменията ми.

Гаскоан наистина се съмняваше, но галантно предпочете да го прикрие.

— Ни най-малко — рече той, — ала все още не ги познавам. И затова съм заинтригуван.

— В продължение на десет години държах игрален дом. През това време стрелката на колелото на късмета се спря на знака за голямата печалба само веднъж, и то защото в оста се беше заклещило паднало боклуче. Механизмът беше настроен така, че стрелката да подминава този знак. За всеки случай редовно смазвах местата от двете му страни. В последния момент стрелката винаги се плъзваше, но всичко изглеждаше на косъм и мъжете се трупаха и даваха и последния си шилинг за още едно завъртане на колелото.

— Госпожице Лидия, това е адски нечестно!

— Нищо подобно.