Забравените
- Автор: Балдаччи Дэвид
- Серия: John Puller #2
- Год: 2013
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-331-9
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Забравените». Краткое содержание книги:
На пръв поглед Парадайз е земен рай. Джон обаче скоро разбира, че там се върши дейност, която обрича стотици хора от цял свят на същински ад. Военният агент е свикнал да рискува, но противниците му са толкова силни и зловещи, че не могат да бъдат разбити лесно. Джон дори не подозира, че в предстоящата битка на живот и смърт ще намери съюзник с почти свръхестествени способности. Един човек на честта, готов на саможертва. Един българин.
Пулър не я погледна. Наистина мислеше за нещо, което му бе хрумнало, когато погледна часовника си там, пред скривалището на Гриф Мейсън. Колкото повече неща откриваше, толкова по-силни ставаха подозренията му. Това не го натъжи, а по-скоро го ядоса. Но Пулър знаеше, че ще успее да овладее този гняв. Още при първата възможност.
— За куп неща — отговори на въпроса й той.
Карсън понечи да каже нещо, но той сложи ръка на устата й и изсъска:
— Лягай долу!
Няколко секунди по-късно тя долови това, което изострените сетива на Пулър вече бяха регистрирали.
Камионът пълзеше по черния път зад дърветата. Така измина стотина метра по посока на брега, после отби и спря на малката площадка, която вече познаваха. Двигателят замлъкна. Неколцина мъже скочиха от каросерията. Пулър вдигна показалец да й покаже, че отсега нататък трябва да комуникират единствено с жестове и мимики. Тя кимна.
Проснал се по корем на пясъка, Пулър даде максимално увеличение на прибора за нощно виждане и го насочи към камиона, който се намираше на стотина метра от наблюдателния им пост.
Отначало си помисли, че камионът ще бъде посрещнат от друго превозно средство, но бързо разбра, че в това няма никакъв смисъл. Тайната среща между два камиона на това изолирано място би била напълно лишена от логика. Трансферът със сигурност можеше да стане много по-лесно и по-спокойно в някой от крайпътните складове.
Единствената причина за появата на превозното средство тук, в близост до брега, беше евентуална доставка по море.
Само минута по-късно получи доказателство за правотата на това разсъждение.
Пърпоренето не беше силно, но водата е отличен проводник на звука. Трийсет секунди по-късно Пулър беше в състояние да долови очертанията на плавателния съд и веднага разбра, че става въпрос за гумена лодка с извънбордов двигател. Тип амфибия, използвана някога и от рейнджърите.
Лодката се насочи към брега и той забеляза, че е пълна с хора. Прекалено много за толкова малък плавателен съд.
Карсън докосна ръката му и махна в обратна посока, към сушата. Мъжете от камиона енергично прекосяваха пясъчната ивица по посока на прибоя.
В момента би дал мило и драго за една инфрачервена камера, с която да заснеме предстоящите събития.
Започнаха да свалят хората от лодката. Когато стъпиха на суша, Пулър видя, че всички са с вързани ръце и лепенки на устата.
Освен това бяха облечени в различни по цвят тениски.
Вдигна прибора на челото си и установи, че са сини, зелени и червени.
Усети леко стискане на лакътя и се обърна да проследи погледа на Карсън, която гледаше през рамото му. Очите й се спряха върху лицето му, но той поклати глава и отново насочи вниманието си към събитията на брега.
Подкараха пленниците към камиона, където чакаха двама въоръжени мъже.
Междувременно лодката изчезна, но веднага се появи друга. Сценарият се повтори и с втората група пленници.
А също с третата и четвъртата.
После всичко утихна. Хората бяха набутани в покритата каросерия на камиона, а тримата посрещачи се качиха в кабината.
— Какво ще правим сега? — прошепна Карсън.
В главата му се въртеше абсолютно същият въпрос.
Какво ще правим сега?
— Трябва да се обадим в полицията — добави Карсън. — Веднага.
— Не — поклати глава Пулър.
— Ти луд ли си? — учудено го изгледа тя. — Тези хора бяха пленници, Пулър!
— Видях.
— Значи трябва да повикаме ченгетата!
— Още не.
— А кога според теб ще е подходящо?
Пулър погледна след отдалечаващия се камион и се надигна.
— Да вървим — рече той.
77
Опитваше да се държи на максимално разстояние, но без да го губи от погледа си.
Нещо доста трудно, защото фарове по това време на нощта и на това уединено място положително щяха да направят опасно подозрителни онези типове в камиона.
Карсън или зяпаше в стоповете пред тях, или се извръщаше към Пулър и начумерено изучаваше лицето му.
— Все още не разбирам тактиката ти — каза тя. — Ако за такова нещо не викаш полиция, за какво изобщо би могъл да се обърнеш към тях?
Пулър не отговори. Очите му останаха приковани в камиона, който бавно преодоляваше завоите на черния път, ограден с дървета. Все едно че бяха в гора. Близкият океан напомняше за себе си единствено с лекия полъх на соления вятър.