Забравените

— Голяма, колкото от търговията с дрога и оръжие, както спомена преди малко?

— Тук говорим за живи хора, генерале. Никаква дрога, никакво оръжие.

— А може би ги използват за мулета?

— Вероятно — кимна Пулър. — Но присъствието на млади жени говори за проституция, а на здрави и зрели мъже — за робски труд.

— Робски труд? В Америка?

— А защо не?

— Нали сме водили тежка и продължителна Гражданска война, за да се отървем от това зло?

— Ако злото носи достатъчно големи печалби, то се възражда. Като тумор, захранен от свежи потоци кръв.

— По дяволите, Пулър! Наистина ли мислиш, че става въпрос за подобно нещо?

— Каналът си е канал. Може да бъде използван за най-различни цели.

— А полицията?

— Тя също е част от уравнението. Парадайз е богата туристическа дестинация и никой не иска да клати лодката. Вероятно ченгетата вземат пари, за да гледат в обратна посока. А може би целият град се храни от този канал!

— Не мога да повярвам — поклати глава тя.

— То не е за вярване. Но ако аз съм на мястото на тези типове, не бих допуснал някое заблудено ченге да провали цялата мащабна операция.

— Значи става въпрос за хора на високо място. Бълок?

— Може би. Изненадах се колко бързо ми стана приятел.

— Но кой ръководи конкретната операция?

— Бих заложил на богаташа с взривеното бентли.

— Лампърт? Откъде накъде?

— Направих си труда да го проверя. Натрупал е състояние, което впоследствие губи. След това трупа друго, което няма как да проверя. Освен това чука камериерките си. Които може би изобщо не са камериерки, а робини в „плантацията“ му.

— Добре, да речем, че е той. Но защо ще му взривяват колата?

— Може би е ядосал един тип, който носи обувки четирийсет и седми номер.

— Какви обувки, какъв четирийсет и седми номер?

Пулър й разказа за отпечатъците в градинката пред къщата за гости.

— Това е същият човек, който ми спаси задника оная вечер — добави той. — Не мисля, че го направи от любезност, и може би вече съжалява. Но не се съмнявам, че именно той е захапал Лампърт. Работи във фирма за ландшафтна поддръжка. Готов съм да се обзаложа, че обслужва именно имението на Лампърт.

— А защо иска да му навреди?

— Нямам представа. Може би съм се вторачил в погрешна посока. Но мъже с неговите умения се срещат много рядко. Не мога да повярвам, че е дошъл тук да стриже трева.

— Какво правим с цялата тази информация? Да се свържем с Пентагона, с АБН или с Граничния патрул?

— Все още не знаем достатъчно — поклати глава Пулър. — Ако разлаем кучетата, а те си имат достатъчно очи и уши в този град, никога няма да получим доказателствата, които биха ги ликвидирали. Просто ще изчезнат и няма да се върнат повече.