Мъртвият ирландец
- Автор: Лескроарт Джон
- Серия: Дизмъс Харди [bg] #1
- Год: 1995
- Язык: болгарский
- Год: Петекстон
- Переводчик: Христо Кънев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Мъртвият ирландец». Краткое содержание книги:
Една бизнес афера и едно убийство са достатъчни за такъв майстор в жанра като Джон Т. Лескроарт да направи нещо по-голямо от един обикновен криминален роман. Може би затова „Мъртвият ирландец“ достигна милиони тиражи и стана явление, което доказва колко силна литература може да има и в този жанр.
Приятно пътуване, читателю…
Dismas Hardy is an ex-cop and bartender at the Little Shamrock, owned by his friend Moses McGuire. When Moses asks him to investigate the alleged suicide of his brother-in-law, Eddie Cochran, Dismas obliges. Though Dismas's probing suggests that Eddie was involved in a drug deal, he begins to uncover a dangerous entanglement much closer to home.
Е, каквото и да е правила тогава, той беше сигурен, не е била подготвена за някой като него. Тя не изглеждаше способна да грабне ръчката и да я натисне, въпреки че бременността на Франи й беше така добре познато състояние — както нейните бременности преди години.
Мама седеше на леглото му по начина, по който татко бе седял миналата нощ. Стивън се чувстваше малко по-укрепнал и беше унищожил до последна хапка приличната закуска. Мама прокара длан по острата му като шипове коса и го попита как е научил за Франи.
— Вярно е, нали? — попита той.
Тя поклати глава.
— Още не ми се ще да й се обаждам. Тя сама ще ни каже, когато пожелае.
— Защо да не пожелае?
Лицето на майка му помръкна, сякаш тя се мъчеше да реши дали да му повери една от тайните на възрастните. Както обикновено, сведе отговора си до отрицание.
— Не зная — каза тя. — Има причини. Може да е твърде рано за това. Но как научи ти?
Беше мислил върху този разговор, когато се събуди тази сутрин. Харди му го беше казал вчера. Той му разказваше за отец Джим и за гордостта му, която го кара да се чувства виновен за смъртта на Еди, защото бил убедил Еди да се противопостави на шефа си. Което било тъпо. Еди и сам щял да постъпи така. Беше казал на Стивън всичко за това един ден по-рано.
Във всеки случай, като навлезе във въпроса, Харди прояви дарбата си да имитира различни хора и представи отец Джим много сполучливо. Разбира се, за това му помогна приятният му тембър — на вид съвсем обикновен, но думите, които използваше по определен начин, даваха възможност на Харди да улови точно ритъма. Той говори дълго за отец Джим, без да проявява някакво пристрастие в това. Но отец Джим си беше такъв — той привличаше вниманието на събеседника.
Както и да е, не можеше да се отрече на Харди умението да „интерпретира“ отеца, цитирайки неговите думи: „Изпратих Еди да убие дракона. Помислих ли за бременната му жена и дали той е подходящ за задачата, която му поставих? Не, не помисли това умникът Джим Кавано“. (Тази част от имитацията прозвуча идеално и Стивън се бе разсмял.) Харди продължи да цитира Джим: „Съзнавах само чудесната идея да го пратя там“. И добави: „Гордостта ми го погуби“.
Ето, в тези думи на отец Джим, предадени от Харди, Стивън бе научил за бременността на Франи. Сякаш Харди му бе разказвал част от съвсем друга история, а не за тази бременност. Опита се да обясни това на майка си, която се учуди защо Харди не й го е съобщил.
Ерин сложи длан на челото си и каза:
— Боже!
Стивън разбра, че майка му се е замислила сега за Франи или пак за Еди. Погледът й се беше зареял някъде към задния двор, без да е прикован в нещо.
— Мамо?
Той се готвеше да каже нещо като „Всичко е наред“ или „Аз ще ти помогна“, макар да знаеше, че няма и не би могъл да го направи. Тя обърна очи към него, усмихна се. Ето защо Стивън не изрази това, което искаше да каже и я попита дали не е още рано да вземе друго хапче.
Той просто трябва да постоянства да го прави, каквото и да се окаже то. Да накара майка си да разбере, че той няма намерение да й създава нови грижи. Ще трябва да направи нещо, което да им помогне да превъзмогнат сегашната си криза, може би да му простят, задето е избягал от къщи и ги е принудил да се занимават с него, когато Еди — естествено — беше най-трудният, най-непосредствен проблем за тях.
Ще направи нещо по своя инициатива. Нещо достойно, като постъпка на зрял човек. Едва тогава майка му ще го оцени. И ще го обикне…
Тя дойде отново при него само след две-три минути, но той бе изпаднал в унес много бързо и почти не можеше да отговаря на думите й. Макар че беше влязла в стаята му и му бе казала, че го търсят по телефона.
Точно това беше започнал да разбира той. Тя полагаше усилия.
— Стивън.
Без никаква преструвка той трябваше да се напрегне много, за да успее да отвори дори само едното си око.
— Търси те мистър Харди на телефона.
Той дори не беше чул телефона да звъни, а апаратът беше до самото му легло.
Майка му рече: