Прокобата Тутанкамон [bg]

Стоеше със свити юмруци, разтреперан от ярост. Вдигнах поглед. Амедета, Мерт и слугите бяха избягали. Анхсенамон ме гледаше хладно, с леко извърнато лице, очевидно доволна от сблъсъка. Тутанкамон използва случая да се нахвърли върху мен с юмруци. Хванах ръцете му и мигновено си спомних ужасяващия гняв на баща му.

— Господарю, не се чувстваш добре! — сопнах му се аз.

— Аз съм Богът леопард — изсъска той. — Аз съм Хор на Юга, Хор в Земята, Хор в Душата, Хор с Червените очи — опита се да се освободи и да последва слугата, който се бе отдалечил, пълзейки. — Аз съм владетелят на Двете земи — обърна се към мен. — Аз живея в истината.

Разтърсих го, ударих го леко по бузата. За частица от секундата яростта се изпари, тялото и лицето му се отпуснаха. Пуснах го и той изтича при Анхсенамон, скри се под ръката й и засмука палец.

— Той се омърси — прошепна. — Само принцът може да изкарва сам семето си.

Ръката на Анхсенамон висеше точно над чатала на момчето. Зачудих се на какво ли го бе научила.

— Това често ли се случва?

— Питай шпионина си Джарка.

— Ще го направя. Той пази момчето. Не е шпионин.

— Докога, чичо Маху? — попита Анхсенамон с ококорени в престорена невинност очи. — Колко време ще ни пазиш? Седмиците преминават в месеци, месеците — в години. Бъдещият ми съпруг — обърна се и нежно целуна челото на Тутанкамон тя, без да откъсва поглед от мен — един ден ще трябва да се покаже и да тръгне в светлината на слънцето. Не може вечно да се крие.

— Когато му дойде времето.

— Времето вече е дошло — изстреля тя и се наведе към мен. — Чух какво се говори. Градът не е безопасен. Защо отиваш в пустинята, чичо Маху?

— Много добре знаеш защо, господарке. Сигурен съм, че дядо ти те е осведомил в писмо, да не говорим за собствените ти шпиони сред писарите ми. Атонистите бяха заклани на изток в пустинята. Лорд Мерире се е измъкнал и се опита да ме убие.

Анхсенамон се усмихна тънко.

— Дядо винаги е казвал, че Мерире е глупак.

— Само че опасен.

— Защо не можем да се върнем в Тива?

— Защото аз съм пряк настойник на принца. Ще се върнем, когато трябва — станах, поклоних се и се оттеглих.

— Чичо Маху! Чичо Маху!

Обърнах се. Тутанкамон тичаше през тревата с протегнати ръце. Клекнах и той се хвърли в обятията ми. Усещах ръцете му на врата си, топлата му буза до моята.

— Съжалявам, чичо Маху.

Отдръпнах го от себе си.

— Защо го направи? — попитах.

— Не знам — погледът му бе отнесен. — Не знам, чичо Маху. Имам чувството, че кръвта ми ври. Спомням си кой съм.

— Да не би Анхсенамон… — погледнах навитата под дървото красива кобра, която ми се усмихваше ведро. — Анхсенамон ли ти казва кой си?