Оцеляват само силните [bg]

Обединяващият критерий изглежда беше „Неща, които другите книжарници не биха продавали“.

Нищо за DVLL.

На последната лавица имаше сбирка от сериозни на вид книги с твърди корици, публикувани от известни научни издателства. Съдебна медицина, разследване на убийство и изнасилване, огнестрелни рани, методи на оперативна дейност на сцената на престъплението, токсикология.

Ситно напечатани наръчници за полицаи детективи по осем долара парчето.

Дали някой бе преценил, че и те са важни?

Представих си Уилсън Тени или някой друг самотник, който чете тук и дори купува.

Отворих книгата за процедури по убийство.

Обичайната полицейска смесица от безпристрастен стил и снимки в близък план на пораженията, нанесени на човешката плът от огнестрелно оръжие, ножове, тъпи инструменти и удушаване. Токсикологични диаграми. Степени на вкочаняване на трупа. Жертви на всевъзможни престъпления, изнасилени, обезобразени. Безизразното, безпомощно лице на смъртта.

В раздела за метода на действие пишеше, че макар серийните убийци да обикалят по магистралите, повечето от тях нанасят удара си в покрайнините на градовете.

Схеми, които трябваше да бъдат нарушени?

Оставих книгата и слязох на долния етаж. Касиерът бе минал на пури и се опитваше да сътвори свой собствен токсичен облак.

Той се вторачи за миг в мен, наведе се, превъртя нещо и музиката на Стравински гръмна отвъд границите на човешкия слух.

Не беше особено дружелюбна към клиентите.

Но аз се възползвах от нея.

Книгите на първия етаж започваха със същото брутално умопомрачение и аз се залових да ги разглеждам, придавайки си нехаен вид.

После намерих томовете по евгеника и забавих темпото.

„Събрани есета на Галтън“. Издателство „Нови владения“. Защо ли звучеше познато?

Адресът на издателството беше в Санта Крус, Вирджински острови.

Още една от дейностите на „Лумис“?

Книгата не представляваше повече от онова, за което претендираше.

Следваше докладът на доктор Чарлс Давънпорт19 пред Дружеството по евгеника в Колд Спрингс през 1919 година. Семейни родословия на пациенти, чието „изродено потомство“ беше пресечено чрез стерилизация.

Накрая имаше анотация от доктор Артър Холдейн, учен от института „Лумис“.

Прочетох я внимателно.

Беше публикувана пет години преди „Пресъхването на мозъците“. Преди Холдейн да пожъне успех с тази книга.

В анотацията си той се спираше на относителното несъвършенство на науката в началото на века, но подкрепяше тезата на Давънпорт — обществото е обречено, ако „технологията на генетично ограничаване не се превърне в публична политика“.

Прелистих на индекса.