Оцеляват само силните [bg]
- Автор: Келерман Джонатан
- Серия: Алекс Делауер #12
- Год: 1999
- Язык: болгарский
- Год: Ера
- Переводчик: Весела Еленкова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Оцеляват само силните [bg]». Краткое содержание книги:
— Съгласен съм — рече Даниел.
— И в петък се залепваме за Сангър и не го изпускаме. Кой ще го посрещне на летището?
— Зависи от теб — каза Шарави. — Доколкото знаем, той не е резервирал лимузина. Има три вероятности — кола под наем, такси или да го вземе приятел. Ако се представя за таксиметров шофьор, а Сангър наеме кола или го посрещнат, може да го изпусна.
— Искаш да кажеш, че са нужни двама. Един на изхода на летището и друг на паркинга.
— Би било по-добре.
— Твоите хора ли ще използваш?
— Ако това не представлява проблем за теб.
— Както кажа, така ли? Още малко и ще започна да мисля, че съм свободен да избирам. Виж какво, ще ти дам Петра Конър. Тя изгаря от желание да се включи в разследването. Разпределете си задълженията. Моята главна задача е да държа под око Алекс от мига, в който влезе в книжарница „Гърч“. Може би всичко ще свърши още утре, а може би не. Няма да му слагаме предавател, нали? Рисковано е.
— Съгласен съм.
— Във фолксвагена има ли проследяващо устройство?
— Ще има — отговори Даниел.
— Да се инсталира колкото е възможно по-скоро.
Робин ни погледна за миг, после отново се вторачи в списанието.
Шарави допря до лицето си здравата си ръка. Изглежда му беше неудобно и Майло разбра това.
— Какво има?
— Имам нова информация за Мелвин Майърс. Един негов съсед от общежитието каза, че Мелвин мразел занаятчийското училище и щял да напише статия за него, след като се дипломирал.
— Как стигна тази информация до теб? — попита Майло. — Гълъб ли пусна бележка на прозореца ти?
— Човешки гълъб — рече Даниел. — Съжалявам…
— Един едър черен гълъб?
— От сега нататък той се връща при нас, Майло. Още веднъж съжалявам…
— Каква статия е смятал да пише Майло?
— Критична. Това може и да не означава нищо, но си помислих, че трябва да знаеш.
— Кога го научи?
— Снощи.
— Имах намерение да отида в общежитието. И в училището на Майърс. Но сега, след като ти ще следиш Сангър, а аз — Алекс, групата ни оредя.
— Ако мислиш, че си заслужава, аз мога да отида в училището, преди Сангър да пристигне — каза Даниел и вдигна болната си ръка. — Ще им разкажа тъжна история за нараняване, депресия и инвалидност. Ще твърдя, че искам да започна отначало.
Майло погледна ръката му.
— Да отидеш там и да задаваш въпроси, е по-активна роля, отколкото обсъдихме.
— Знам.
— Говорим за кратко посещение, само за да попиташ за професионалната подготовка и да огледаш обстановката, нали?
Шарави кимна.
— Майърс се е учил да работи с компютър. Ще питам за обучението в тази област. Подготвен съм. В един рехабилитационен център в Израел.
Замислих се как Даниел натискаше копчетата на клавиатурата с мълниеносни движения на здравата си ръка.
— Ще внимавам — добави той.
— Добре — съгласи се Майло. — Измисли наистина тъжна история. Но си пази гърба. Не искам международен скандал.
44.
Четвъртък.
Спах неспокойно и се събудих в шест — този път преди Робин. Лежах по гръб, наблюдавах я как спи и мислех за ролята си на Андрю Дезмънд.
В шест и трийсет тя се събуди и ме погледна.
Очите й бяха подпухнали. Целунах ги. Робин не помръдна.
— Днес — каза тя.
— Това е само посещение в книжарница. Няма да продължи дълго.
— Надявам се. Кога ще дойде той?
— В девет.
Тя докосна косата ми и се претърколи на другата страна.
Станахме. Робин облече халата си и стегна колана.
Застанах зад нея и стиснах раменете й.
— Всичко ще бъде наред.
— Знам — каза тя, рязко се обърна и силно ме целуна по бузата. Сякаш ме атакуваше.
После влезе в банята и заключи вратата.
Предишния ден се любихме два пъти. След втория път тя каза:
— Чувствам се като прелюбодейка.
Даниел дойде в девет и двамата седнахме в кухнята. Той ми сложи черна бръснарска кърпа и подстрига косите ми с ножици, сетне използва електрическа бръсначка, за да ми направи къса прическа като на морски пехотинец.
— Освен всичко си и фризьор, а?