Оцеляват само силните [bg]

46.

Беше боядисала косата си черна и я бе оставила да порасне до раменете. Гъст бретон покриваше челото й. Но лицето беше същото — продълговато и бледо. Същият черен туш около очите. Изчистени, правилни черти. Малък, прав нос. Тънки устни, но сочни, лъскави и розови. Беше по-хубава отколкото на снимката.

Простодушно, типично американско лице, предпочитано от режисьорите на реклами за прах за пране.

Сали Бранч бе казала, че Зина е дребна, но това беше пресилено. Ламбърт беше висока около метър и петдесет и не тежеше повече от четирийсет и пет килограма. Приличаше на момиче. Гърдите й бяха малки и заострени, но под розовата найлонова фланелка се подаваха гъвкави ръце.

Тесни черни джинси обвиваха слабите й бедра. Тънка талия. Пропорционално дълги крака за толкова дребен човек.

Носеше черни пластмасови обеци и розови сандали с високи токове.

Въпреки токовете, Зина изглеждаше ниска. Беше двайсет и осем годишна, но можеше да мине за колежанка.

Вървеше, полюшвайки бедра. Черно, розово, черно, розово.

И двамата ли бяхме костюмирани?

Дрехите й бяха по модата от петдесетте години. Носталгия по добрите стари дни, когато мъжете бяха мъже, жените — жени и умствено недоразвитите си знаеха мястото?

Беше се издокарала, за да привлича внимание. И вероятно наистина търсеше погледи. Скрих лице зад книга за джуджета, опитвайки се да наблюдавам Зина незабелязано.

Тя обаче ме забеляза.

— Здравейте — каза Зина Ламбърт с висок, ясен глас. — Мога ли да ви помогна с нещо?

Намусих се и поклатих глава, после оставих книгата и отново насочих вниманието си към лавицата.

— Приятно четене.

Полюшвайки бедра, тя се приближи до касата. Преди Зина да стигне дотам, господин Пура се измъкна от кабинката, без да каже нищо и излезе от книжарницата.

— Смръдльо! — извика тя след него, когато вратата се затвори, сетне се качи на високото столче и намали Стравински до поносимо ниво.

— Благодаря — казах аз.

— Моля — изчурулика Зина. — Да бъдеш читател, не означава, че трябва да ти пръснат средното ухо.

Отново се вторачих в изданието, което бях избрал наслуки — седмично списание на име „Разтърсващ секс“ — и крадешком я погледнах. Тя взе „Подмокрен бандаж“, прибра книгата и извади нещо, което приличаше на счетоводна книга. Сложи я на коленете си и започна да пише.

Занесох на касата памфлета на Сангър и книгата на Галтън.

Колони с цифри. Определено беше счетоводна книга. Зина я пъхна някъде отдолу и се усмихна.

— В брой или с кредитна карта?

— С кредитна карта.

Преди да успея да извадя портфейла си, тя каза: