![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
После връхлетялата вълна от полиция, политици и репортери го помете от платформата…
… и те се заизкачваха по стълбището на Парламента.
Горе южанската охрана най-после ги отцепи от репортерите и от собствените телохранители на Смит. Минаха през една петтонна дървена порта… и влязоха в самата зала. Тази зала винаги е била подземна — по-ранните поколения присядаха точно над местното убежище. Първите управници бяха по-скоро бандити (или борци за свобода, в зависимост от източника на пропаганда) чиито войски бродеха из планинските земи.
Хрункнер бе помогнал в проектирането на това превъплъщение на Парламента — един от малкото разработвани от него проекти, в които главна цел беше великолепният изглед. Може би в действителност нямаше да издържи на бомбите, но изглеждаше страшно импозантно.
Залата представляваше плитък амфитеатър — етажите бяха свързани с изящни вити стълби. Всеки от тях представляваше широка тераса с редове бюра и стойки. Каменните стени образуваха огромна арка, окичена с флуоресцентни лампи и още половин дузина осветителни технологии. Заедно те даваха почти толкова ярка и чиста светлина, колкото денят по пладне в Периода на светлината — достатъчно наситена, че да личат всички цветове по стените. Килими, дебели и меки като бащина козина, покриваха стълбите, пътечките и авансцената. По дървената ламперия, с каквато бе облицован всеки етаж, бяха окачени картини — произведения, рисувани с хиляда бои от художници, знаещи как да използват всяка илюзия. За една бедна страна тук бяха хвърлени огромни средства. Но пък техният парламент беше най-голямата им гордост, изобретение, което беше сложило край на бандитизма и зависимостта и беше донесло мир. Досега.
Вратите зад тях се затвориха. От купола и далечните стени отекна мощно ехо. Тук вътре щяха да присъстват само Избраните, техните гости и — високо горе Хрункнер забеляза струпаните обективи — новите камери. Почти всяка стойка зад редиците от бюра бе заета. Юнърбай почувства върху себе си вниманието на петстотин Избрани.
Смит, Юнърбай и Тим Даунинг заслизаха по стълбището, което водеше към авансцената. Повечето Избрани наблюдаваха мълчаливо. Във въздуха витаеха уважение, и враждебност, и надежда. Може би имаше шанс за Смит да опази мира.
За деня на своя триумф Томас Нау бе поръчал времето в Северната лапа да бъде най-слънчево — топъл следобед, който можеше да се точи до края на летния ден. Али Лин недоволстваше, но после направи необходимите промени. Сега той плевеше в градината под кабинета на Пастира, забравил раздразнението си. Какво като климатът на парка се беше объркал — оправянето на проблема щеше да е следващата му задача.
А моята задача е да управлявам всичко наведнъж, помисли си Томас. Срещу него на масата седяха Вин и Тринли — боравеха с наблюдателните уреди, както им беше възложил. Тринли беше много важен за неговото прикритие — единственият Търговец, за когото Томас бе сигурен, че ще подкрепи лъжите. Вин… е, едно правдоподобно извинение ще да го отстрани от мрежата в критичния момент, но видяното от него ще потвърди наблюденията на Тринли. Щеше да е сложно, но ако не изникнат изненади… е, с това трябваше да се оправят Кал и хората му.
Ритцер присъстваше само като двуизмерен образ — седнал в капитанското кресло на борда на Ръката. Нито една от думите му нямаше да стигне до непосветените уши.
— Да, Пастирю! След малко ще имаме картината. Вкарахме функциониращ робот-шпионин в Парламента. Хей, Рейнолт, и твоят Мелин да свърши нещо свястно!
Анне беше горе в Купола на Хамърфест. Присъстваше само като частен образ в очилата на Томас и като глас в ухото му. В момента вниманието й се разделяше поне в три посоки. Провеждаше някакъв анализ на „умните глави“, четеше превод на Триксия Бонзол на отсрещната стена и следеше потока от данни, идващ от „Ръката“. Положението с „умните глави“ беше по-сложно отвсякога. Не отговори на Ритцер.
— Анне? Когато шпионските кадри на Ритц пристигнат, препрати ги директно в кръчмата на Бени. Триксия може да прави симултанен превод, но ни дай също и истински звук. — Томас вече беше видял някои от картините, предавани от роботите-шпиони. Нека хората в пивницата да видят Паяци на живо в едър план, в движение. Това щеше да му окаже неуловима помощ в лъжите след завладяването на планетата.
Анне не откъсна поглед от работата си.
— Тъй вярно. Ще се погрижа Вин и Тринли да чуват казаното от вас.