![Убежище в дълбината [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/5/5/5/ubezhishche-v-dlbinata-bg-download.jpg)
Убежище в дълбината [bg]
- Автор: Виндж Вернор (Вернон) Стефан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Янева
- Жанр: Научная фантастика
Электронная книга - «Убежище в дълбината [bg]». Краткое содержание книги:
Преди следващия Период на мрак двете политически фракции на Арахна са на крачка от унищожителен ядрен сблъсък. Пъклените планове на Томас Нау и Новородените, с помощта на заразените с вируса на „гнилия мозък“, са на път да се осъществят — чрез проникване в компютърните системи на Съглашението те изстрелват ядрените им ракети по стратегическите цели на Сродниците. Стремежът им е да унищожат местната раса на Паяците и да заграбят откритите там уникални технологии за свръхсветлинни полети.
Има обаче два фактора сред нашествениците и местните, които Нау не е дооценил…
Минута по-късно градският автобус спря зад него. Той скочи вътре — беше единственият пътник, макар да наближаваше обяд.
— Имате късмет — ухили се шофьорът. — Следващият е чак в три следобед.
Двайсет мили в час. Трийсет. Автобусът трещеше по Гранд булевард към Летище Мъртва Гора. След десет минути ще съм на прага му. И изведнъж Рачнер се усети, че по пастта и по ръцете, с които се хранеше, има засъхнало повръщано, а униформата му е оплескана с лекета. Избърса главата си, но за униформата нищо не можеше да направи. Луд идва да види изкуфял дъртак. Може би беше тъкмо както подобава. А може би беше и последният шанс и за двама им.
Десет години по-рано, в едни по-дружелюбни времена, Хрункнер Юнърбай бе съветвал южаните при проектирането на Новото Убежище в Далечния юг. Така че след като напуснаха Посолството на Съглашението и навлязоха в територията на Южната земя, всичко започна да му изглежда по-познато. Имаше много асансьори. Южната земя бе поискала сградата на парламента да е способна да оцелее след ядрен удар. Той ги предупреди, че военните методи на бъдещето най-вероятно щяха да направят тази цел непостижима, но южаните не го послушаха и пропиляха значителни ресурси, които можеха да отидат за земеделието по време на Периода на мрака.
Главният асансьор беше толкова голям, че можеха да се качат дори и репортерите — и те точно това и направиха. В Юга пресата беше привилегирована класа, изрично защитавана от парламентарния закон — дори и в правителствените имоти! Генералът се справи много добре с тълпата. Може би се беше научила, докато гледаше как Шерканер се оправя с журналистите. Нейните бойци безобидно се пъчеха отзад. Тя направи няколко общи коментари, а после учтиво игнорира въпросите им и остави южанската полиция да удържа репортерите да не й се пречкат.
Хиляда фута под земята асансьорът пое встрани по електрическа полирелса. Високите му прозорци гледаха към ярко осветени промишлени пещери. Южаните бяха свършили голяма работа тук и по Крайбрежната дъга, но нямаха достатъчно подземни ферми, за да изхранват всичко това.
Двамата Избрани представители, които я посрещнаха на летището, някога имаха голямо влияние в Юга. Но времената се промениха — имаше убийства, бунтове, всичките редовни номера на Педуре — а по-късно Сродниците ги сполетя едва ли не вълшебен късмет. Сега тези двамата бяха, поне публично, единствените приятелски настроени към Съглашението парламентарни членове. Смятаха ги за подлоги на чуждоземния крал. Двамата стояха плътно до генерала — единият достатъчно близо, че да може да разговаря с нея иззад екрана. Юнърбай се надяваше, че го чуват само той и Виктъри Смит. Не разчитай на това — рече си.
— Не искаме да проявяваме неуважение, госпожо, но се надявахме вашият крал самолично да пристигне тук. — Политиканът беше облечен в дрехи с чудесна кройка, но излъчването му беше на страшно смачкан човек.
Генералът кимна утвърдително.
— Разбирам ви, господине. Аз съм тук, за да се погрижа да се направи каквото трябва, при това — без никаква заплаха. Ще ми бъде ли позволено да се обърна към Парламента? — в сегашната ситуация Хрунк предполагаше, че не съществува „вътрешно обкръжение“, с което да разговарят, освен ако не се брои групата, строго контролирана от Педуре. Но един парламентарен вот би могъл да промени положението, тъй като стратегическите ракетни войски все още бяха лоялни към Избраните.
— Д-да. Уредили сме това. Но нещата отидоха твърде далеч. — Той махна с ръката, на която носеше часовника си. — Не бих изключил възможността Другата страна да причини асансьорна катастрофа и…
— Те ни позволиха да стигнем чак дотук. Ако ми се даде възможност да говоря пред Парламента, според мен можем да постигнем компромис. — Генерал Смит се усмихна на южанина почти заговорнически.
Петнайсет минути по-късно асансьорът ги остави на главната еспланада. Три стени и покривът просто се вдигнаха. Тази украса не беше виждал преди. Юнърбай, инженерът, не можа да устои: замръзна на място и се вторачи в ослепителните светлини и в мрака. Опитваше се да различи механизма, който постигаше такъв мощен и безшумен ефект.