![Легендата за Линкълн [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/9/legendata-za-linkln-bg-download.jpg)
Легендата за Линкълн [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #9
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-357-9
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Легендата за Линкълн [bg]». Краткое содержание книги:
Той чу вратата да се отваря и да се затваря. Тя ли беше? Изглеждаше логично.
Люк се отправи към изхода. Отвори вратата и излезе навън. Не видя нищо пред себе си. Но когато се обърна, забеляза Касиопея Вит, която завиваше зад къщата. Този път не я предупреди за себе си, но прошепна в микрофона:
— Идва към теб, старче.
И тръгна след нея.
57
Ричард Никсън влезе в конферентната зала и стисна ръцете на пророк Джоузеф Фийлдинг Смит, двамата му съветници и всички апостоли от Кворума на дванайсетте. Президентът на Съединените щати беше пристигнал в Солт Лейк Сити, за да подпомогне кампанията на местните кандидати на Републиканската партия за изборите за Конгреса. Беше довел съпругата си, дъщеря си Триша и двама от членовете на кабинета — Джордж Ромни и Дейвид Кенеди, които бяха светии. Вече бяха провели всички обичайни отворени срещи и сега бяха сами в основната административна сграда на Църквата, зад затворени врати, сред стени с дървена ламперия и декоративен таван. Никсън и Смит седнаха в единия край на масата от полирано дърво, а останалите апостоли се подредиха покрай нея.
— Винаги съм обичал да посещавам Солт Лейк Сити — започна Никсън. — Вашата Църква е велика институция, която е играла важна роля за администрацията.
Датата беше 24 юли 1970 г. Денят на първопроходците. Един от официалните празници на щата Юта, избран да почете пристигането на първата вълна от заселници в долината на Голямото солено езеро през 1847 г. Денят по традиция се отбелязваше с паради, фойерверки, родео и други празненства. Беше нещо като Четвърти юли за светиите. По-късно самият Никсън щеше да присъства на прочутото родео „Дните на ’47“ в центъра „Солт Палас“.
— Не знам за нито една друга организация в Америка, която да е допринесла повече за високия морал на нашите водачи и непоклатимите морални стандарти. Този дух е давал сили на Америка както в добри, така и влоши времена. Нито една друга организация не е направила повече от членовете на тази Църква.
— Какво искате? — попита го Смит.
Никсън изглеждаше шокиран от грубия въпрос.
— Току-що ви казах. Дойдох да изразя благодарността си.
— Господин президент, вие лично поискахте тази закрита среща с мен, моите съветници и Кворума на дванайсетте. Нито един президент преди вас не е искал такава. Провокирахте любопитството ни. И ето, дойдохме. Сега сме сами. Какво желаете от нас?
Смит, макар и завършен джентълмен, не беше наивен. Беше десетият пророк начело на Църквата, баща му беше шестият преди него, а дядо му беше брат на основателя Джоузеф Смит. Беше станал апостол през 1910-а, на двайсет и пет години, и едва преди шест месеца беше избран за пророк. Беше на деветдесет и четири — най-възрастният светия, избиран някога на този пост. Единственият на тази среща, който наистина беше присъствал на освещаването на храма в Солт Лейк Сити през 1893 г.
И не свеждаше глава пред никого. Дори пред президентите на Съединените щати.
Изражението на Никсън се промени — вече не изглеждаше като дружелюбен събеседник, а като човек с мисия.
— Добре. Обичам да се говори по същество. Така не се губи време. Ейбрахам Линкълн ви е дал нещо през хиляда осемстотин шейсет и трета и вие не сте го върнали. Аз си го искам.
— Защо? — попита го Смит.
— Защото принадлежи на Съединените щати.
— Но въпреки това ни е дадено, за да го съхраняваме.
Никсън огледа мъжете около масата.
— Виждам, че знаете за какво говоря. Добре. Така нещата ще бъдат още по-прости.
Смит посочи президента със съсухрения си пръст.
— Нямате никаква представа какво пише вътре, нали?