![Легендата за Линкълн [bg] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com](/uploads/posts/books/9/4/9/9/legendata-za-linkln-bg-download.jpg)
Легендата за Линкълн [bg]
- Автор: Берри Стив
- Серия: Котън Малоун #9
- Год: 2014
- Язык: болгарский
- Год: Обсидиан
- ISBN: 978-954-769-357-9
- Переводчик: Богдан Русев
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Легендата за Линкълн [bg]». Краткое содержание книги:
Все пак се беше възстановила. И сега струваше милиарди долари. Никой освен няколко апостоли и администратори на особено високо равнище не знаеше точната стойност на всички църковни имоти. И Роуан не възнамеряваше да променя това.
— Ние ще бъдем в състояние да купим и да продадем всеки останал щат от вашите Съединени щати — каза той. — Както и много от държавите по света.
— Все още не сте се отделили.
— Всичко е въпрос на време. Очевидно знаеш какво са ни оставили отците основатели и какво са подписали през хиляда седемстотин осемдесет и седма година.
— Да, знам. Но освен това знам и неща, за които не подозираш.
Роуан не можеше да определи дали Даниълс говори сериозно, или просто си придава важност. Знаеше се, че президентът е отличен играч на покер, но нещо му подсказваше, че това не е просто блъф — не, точно това беше причината президентът да го повика.
— На вашата Църква — започна Даниълс — е било поверено нещо, което по онова време е било в състояние да унищожи тази държава. Вместо това Съединените щати са оцелели — отчасти и благодарение на Бригъм Йънг, който не се е възползвал от онова, с което е разполагал. За щастие, след като Линкълн бил убит и никой не се обърнал към него за документа, Йънг не предприел нищо с него.
— Той наивно е вярвал, че федералното правителство ще ни остави на мира. Но не е станало така. Двайсет години по-късно вие едва не сте ни унищожили.
— И въпреки това никой от Църквата не е извадил този документ. Никой никога не се е възползвал от него, за да си осигури позиция за преговори.
— Никой не е знаел за него. Йънг вече не е бил сред живите и е отнесъл тайната в гроба си.
— Това не е вярно. Хората знаели.
— Вие откъде знаете?
Даниълс направи крачка назад и отвори вратата.
Там стоеше Чарлс Р. Сноу, гордо изправен на собствените си немощни крака, с костюм и вратовръзка. Водачът на Цион. Пророкът влезе в стаята с малки, но твърди крачки.
Роуан остана поразен. Не знаеше какво да каже или да направи.
— Тадеъс — каза Сноу. — Не мога да изразя с думи колко съм разочарован от теб.
— Но… ти ми каза да търся!
— Така е. Разочарованието ми е от мотивите и преценката ти.
Роуан не беше в настроение да понесе критика от този имбецил.
— Толкова си слаб! — каза той. — Не можем да си позволим още някой като теб.
Сноу стигна до един бледозелен диван и се отпусна на него.
— Това, което се каниш да направиш, Тадеъс, ще унищожи сто години сериозна работа.
56
Де Мойн, щата Айова
Касиопея огледа пристройката. Сякаш беше пренесена тук направо от английската провинция. Всичко в Сейлсбъри Хаус имаше подобно излъчване. Никой не й беше обърнал внимание, докато прекосяваше градината по покритата с чакъл алея, която се виеше между есенната трева и цветните лехи. Няколко пъти беше спирала, за да им се порадва и да провери дали не я следят. Пристройката беше на около трийсет метра от основната сграда, а електрическите кабели влизаха в нея през един отвор под стрехите. За щастие, входът беше от противоположната страна на терасата и градината, където мракът беше почти абсолютен.
Дървената врата беше заключена с обикновена ключалка, монтирана над бравата, очевидно добавена допълнително. За щастие, Касиопея беше подготвена — винаги носеше шперц в несесера си с гримове. Котън смяташе, че е забавно да пътува с инструменти за взлом в дамската си чанта, но и той беше същият. Винаги имаше един малък шперц в портфейла си. Тя го харесваше заради това. Винаги беше подготвен за всичко.
Касиопея откри шперца в дамската си чанта и внимателно го вкара в ключалката. Нямаше нужда да вижда, а по-скоро да усети. Трябваше да почувства ключалката и с двете си ръце, за да потърси откъде да я натисне, за да се отвори.
Две изщраквания й показаха, че е успяла. Касиопея влезе в пристройката, затвори и заключи вратата след себе си. Както и очакваше, на едната стена имаше няколко електрически табла. Около една трета от помещението беше запълнена с уреди за поддръжка на моравата и градината. Имаше четири прозореца, през които се процеждаше светлина. Зениците й бяха разширени в тъмното. Тя намери главния прекъсвач от външната страна на едно от електрическите табла. След като го натисне, щеше да разполага с около пет минути, преди някой да провери таблата — особено след като видят между дърветата, че другите къщи в далечината са си останали осветени. Нямаше да има нужда от повече време.