Свещеният меч [bg]

Опита дръжката на френския прозорец. Не беше заключен. Наоколо не се забелязваше жива душа; кой ли щеше да го спре, ако понечеше да си тръгне? Но тъкмо отсъствието на хора го плашеше най-много.

Вратата зад гърба му се отвори и вътре влезе мъж на около седемдесет. Беше едър и с внушителна осанка, присъствието му сякаш изпълни голямата стая. Носеше малки очила с телени рамки и тъмен, ушит по поръчка костюм, който едва прикриваше обемистите му форми. Рядката му посивяла коса беше зализана върху скалпа. Бледите му воднисти очи се приковаха в Бен, докато той затваряше безшумно вратата зад гърба си.

Бен се запита кой ли е този мъж. С цялото си държание излъчваше хладната самоувереност на човек, свикнал да взема важни решения и да издава строги заповеди.

Мъжът прекоси стаята и се приближи към Бен.

— Бенедикт Хоуп — каза той. Гласът му звучеше плътно и мелодично. Акцентът му беше на член от британското висше общество, свикнал да пътува из Европа. Вероятно бе живял в Германия или може би в Швейцария. — За мен е чест най-после да се запознаем. — Той протегна ръка, за да се здрависа. — Викайте ми господин Браун.

Бен погледна ръката му, но не я пое.

— Браун — повтори той. — Кафяв, значи. Цвят на лайно.

Мъжът не се обиди от думите му.

— Разбирате, че не мога да разкрия истинската си самоличност.

— Предполагам, че няма и да ми кажете къде се намирам.

— В дома на мой приятел — отвърна предпазливо Браун и прибра ръката си. — Той с удоволствие ми го предостави за случая. Тази сутрин пристигнах от Европа специално за да се срещна с вас.

— Не е трябвало да биете толкова път — заяви Бен.

Браун отиде до големия глобус на дървена поставка в ъгъла и повдигна горната му половина. Отдолу се подадоха няколко бутилки с алкохол.

— Едно питие? Винаги си сипвам чаша шери преди обяд. Помага на храносмилането.

— Благодаря за предложението — отвърна Бен, — но не пия с убийци. Имам си принципи.

— Страхувам се, че се заблуждавате — каза Браун, докато си наливаше питието. Отпи от чашата и примлясна с устни.

Бен се чудеше дали с един удар ще успее да забие бутилката в гърлото му. Може би по-късно. Засега искаше да научи истината.

— Нека ви припомня какво се случи — заяви той. — Мои приятели загинаха в катастрофа, предизвикана от човек на име Винсънт Нейпиър, който е работил за вас. Ваши хора хвърлиха свещеника Фабрис Лалик от моста и го представиха като самоубийство. Професионални убийци ме гониха из целия свят, за да ме ликвидират. Горилите ви убиха Уесли Холанд и запалиха къщата му. А сега вие твърдите, че се заблуждавам?

— Инцидентът с господин Холанд е много нелеп — отвърна мъжът. — И ако ми позволите да добавя, съвсем непредвиден. Щяхме трудно да го накараме да си мълчи, но мога да ви уверя, че никога не сме искали да му навредим.