Част от секундата [Split Second - bg]

— Само че сценарият не свърши работа.

— Именно. След това чакаш да се появи нов удобен случай.

Морс кимна и се усмихна.

— Аз съм много търпелив човек. Когато Ритър обяви кандидатурата си за президент, разбрах, че случаят се е появил.

— Защо просто не уби съперника си в любовта?

— А къде ще остане забавлението? Къде е драмата? Казах ти, просто такъв ми е стилът. Освен това ако беше убит, тя щеше да го заобича още повече. Да, трябваше да убия Арнолд Рамзи, но не исках тя да скърби за него. Исках да го ненавижда. Тогава щяхме отново да бъдем екип. Разбира се, по онова време Реджина беше по-стара, но талант като нейния не се губи. Все още можехме да си възвърнем магията. Просто го знаех.

— И убийството на Ритър беше следващата ти постановка.

— Всъщност оказа се много лесно да убедя Арнолд. Двамата с Реджина най-сетне се бяха разделили, но знаех, че тя все още го обича. Дошъл бе моментът да го покажа като неуравновесен убиец, а не като онзи благороден и талантлив активист, за когото се беше омъжила. Проведох множество тайни срещи с Арнолд. Помагах им да оцелеят в трудните времена. Той ме смяташе за приятел. Напомних му как на младини искаше да промени света. Предизвиках го отново да бъде герой. И после, когато му казах, че и аз ще участвам, че Реджина ще се гордее, разбрах, че е паднал в капана. И планът успя безпогрешно.

— С изключение на това, че опечалената вдовица пак те отхвърли. Този път ударът беше още по-жесток, защото причината бе, че тя не те обичаше.

— Всъщност историята не свършва дотам и именно затова днес сме тук.

Кинг го погледна изпитателно.

— А по-късно тя посегна на живота си. Или може би някой друг го направи?

— Тя възнамеряваше да се омъжи. За човек, който приличаше удивително на Арнолд Рамзи.

— Торнтън Джорст.

— Сигурно имаше някакъв дефектен ген, та да се увлича по подобни хора. Почнах да виждам, че моята „звезда“ не е чак толкова съвършена. Щом след всички онези години не можех да я притежавам, нямаше да я дам на никого.

— Значи уби и нея.

— Нека го кажем по друг начин. Позволих й да иде при жалкия си съпруг.

— И сега стигаме до Бруно.

— Виждаш ли, агент Кинг, всяка велика пиеса има поне три действия. Първото беше свързано с войника от Националната гвардия, второто с Ритър.

— А сега се разиграва последното действие. Бруно и аз. Но защо? Реджина е мъртва. Какво печелиш от всичко това?

— Агент Кинг, липсва ти широта на погледа, за да видиш какво съм сътворил.

— Съжалявам, Сид, аз съм земен човек. И вече не съм в тайните служби, тъй че престани да ме наричаш „агент“.

— Не, днес си агент от тайните служби — заяви твърдо Морс.

— Да, бе. А ти си психопат. И когато всичко приключи, ще имам грижата да се събереш с брат си. Може да му хвърляш топката за тенис.

Сидни Морс насочи пистолета си към главата на Кинг.

— Нека сега да ти кажа точно какво ще направиш. Когато часовникът покаже 10:30, заемаш позиция зад въжето. Всичко друго е уредено. Имаш много важна роля в тази пиеса. Сигурен съм, че знаеш каква е. Желая ти успех в изпълнението. Всъщност в провала, разбира се.