Част от секундата [Split Second - bg]

Кинг поклати глава. Надяваше се да спечели време, като кара Морс да говори. Човекът очевидно искаше да се похвали с грандиозния си план, а Кинг можеше да използва това време, за да разработи стратегия.

— Аз бих постъпил другояче. Щях да го вкарам в психиатрия, а после да го убия. Така всички щяха да смятат, че си мъртъв.

— Но убийството щеше да доведе до аутопсия, а тя би могла да докаже, че не съм аз, ако направеха сравнение с медицинските и зъболекарски картони. Ако умре от естествена смърт, всичко е наред. Освен това ние доста си приличахме, а дребните допълнителни щрихи, които измислих, стигаха, за да заблудят когото и да било. Моят гений се крие в подробностите. Ето например тази зала е звукоизолирана. Защо да си правя този труд в един изоставен хотел? Защото със звука никога не се знае — той се разнася по странни, непредсказуеми пътища, а аз наистина не мога да си позволя външна намеса. Тя би провалила цялото представление, а аз никога не съм разочаровал публиката. Пък и обичам да върша нещата със замах. Като бележката, за която спомена. Можех просто да я пусна в пощенската кутия. Но трупът, закачен на вратата, е класика. Също и експлозията в къщата ти. Просто такъв ми е стилът.

— Но защо си замесил и Боб Скот? Сам каза, никой не би те заподозрял.

— Размишлявай, агент Кинг, размишлявай. Всяка драма се нуждае от злодей. Освен това докато бях с Ритър, агент Скот никога не ми отдаваше дължимото уважение. И сега съжалява.

— Добре, значи съсипа разсъдъка на брат си, обезобрази му лицето, за да не го разпознаят, погрижи се да надебелее, а ти свали килограми, прехвърли се в Охайо, където никой не ви познава, и извърши смяната на самоличностите. Изключителна постановка. Точно като кампанията на Ритър.

— Клайд Ритър бе само средство за постигане на целта.

— Именно. Цялата работа няма нищо общо с Клайд Ритър, а е насочена към Арнолд Рамзи. Той притежавал нещо, което трябвало да бъде твое. Желанието ти е било тъй отчаяно, че си тласнал Рамзи към гибел, за да му го отнемеш.

— Направих му услуга. Знаех, че Арнолд мрази Ритър. Любимата му съпруга го беше напуснала. Той бе стигнал до дъното и така бе напълно готов за моето предложение. Позволих му отново да преживее отминалата слава на борец срещу властта. Да влезе в историята като убиец на един отвратителен, неморален човек, навеки да се превърне в мъченик. Какво по-добро?

— Например твоето положение — да се измъкнеш с истинската награда. Наградата, която си се опитал да спечелиш преди трийсет години, когато си организирал срещу Рамзи скалъпено обвинение в убийство на войник от Националната гвардия. Но онзи опит се провалил, както и планът с Ритър. Пречката в лицето на Арнолд е била отстранена, но ти не си постигнал победа.