Теория на хаоса
- Автор: Рабб Джонатан
- Язык: болгарский
- Переводчик: Тодор Стоянов
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Теория на хаоса». Краткое содержание книги:
Смъртоносният документ е същината на ТЕОРИЯ НА ХАОСА — смразяващ автентичен трилър, който ви държи в напрежение до последната страница. В него се описва глобална интрига и политическа конспирация, която следва отчаяното търсене на митичния ръкопис, който би предизвикал наистина ужасяващи последици за нашия модерен свят.
Гласовете над главите им още веднъж ги накараха да замръзнат по местата си. В един почти съвършен синхрон всеки мъж сграбчи по едно от раменете й и я притисна към стената, като едновременно с това се прилепиха плътно от двете й страни. Мъжът от лявата й страна извади нож и доближи острието му под брадичката й. Триото мълчаливо се заслуша в приглушения разговор.
— Сигурен съм, че това е някаква грешка. — Беше Тайг, без дори и следа от напрежение в гласа си. — Както виждате, не се намирам в никаква опасност. Държа това осветление включено като предпазна мярка.
— Ние определяме дали областта е безопасна, сър. — Думите бяха авторитетно изречени и без съмнение принадлежаха на офицер от закона. — Цяла нощ ли оставяте осветлението включено?
— Да. Там отзад няма нищо…
— Нека ние да проверим това, сър. Както вече ви казах, обаждането дойде от Вашингтон, а хората от Бюрото едва ли ще си направят труда да ни изпратят известие за тоя що духа, ако нямат основателна причина.
— Оценявам вашата загриженост…
— Сигурен съм в това, сър. А ние бихме оценили и ако и оставите да си вършим работата. Другите хора вътре къщата…
— Както вече ви казах, приятели, които искат да останат, настрани от цялата тая неразбория.
— Не знам по какви причини, но Вашингтон мисли, че вие сте потенциалната мишена. Сред широкия свят има какви ли не откачалки, които считат шоуто ви…
— Телевизионното ми шоу? Да не се опитвате да ме убедите, че има някакви лунатици, които…
— Не се опитвам да ви убеждавам в каквото и да било, сър. Заповедите ми идват от…
— Вашингтон. Това вече го чух.
Агентът реши да смени подхода.
— Разбирам, че цялата работа ви изглежда като грешка, но мога да ви уверя, че ще спите далеч по-спокойно, ако ни позволите сами да се убедим в това заключение. Дори и да не открием нищо, бихме искали да оставим един или двама тук да ви пазят. Политика на Бюрото.
Тайг шумно издиша, преди да отговори.
— Много добре. Ще ви разведа из къщата, но съм сигурен, че ще се убедите…
Гласът му започна да заглъхва; двамата с агента се отдалечаваха. Сара беше все така притисната към стената. Отне й не повече от секунда да проумее какво се бе случило.
Стайн. Гений. Нямаше кой друг да е освен Боб. Той бе разбрал по някакъв начин, че е влязла в капан. Какъв друг вариант в този случай освен да изпрати федерални агенти, които да предизвикат малък хаос в сценария? Хаос — винаги най-добрият изход. Това беше единственият й шанс да се измъкне. Тайг беше плътно ангажиран с шефа на групата агенти. Брилянтно. Ето защо бяха прибрали пистолетите си. Затова я бяха притиснали до стената. Те бяха длъжни да създадат представата за празна от всякакви необичайни гости къща и което беше още по-важно, не можеха да направят каквото и да било, което да привлече вниманието на агентите. Докато мъжете от двете й страни слушаха напрегнато разговора между двата отдалечаващи се гласове, Сара долови друг глас — вътрешен глас, който изобщо нямаше намерение да се съобразява с плановете на пазачите й.
Тя заби лакътя си в гърлото на мъжа от дясната си страна, с което хватката му мигновено омекна до степен да измъкне ръката си от нея и да издере с ноктите си ръката на другия пазач. Тя заби нокти в китката му и изви острието на ножа настрани от шията си, като едновременно с това го изблъска в другата стена. В същото време ритна с камшичен удар назад, забивайки петата си в капачката на първия мъж, а токчето й разби брадичката му при политането му напред. Тялото му рухна безформено в основата на рампата. Вторият мъж, все още само зашеметен, сграбчи Сара за косите и я запрати върху стената, докато тя забиваше ноктите на двете си ръце в китката му. Използвайки момента на завъртането му, за да го придърпа след себе си, тя заби коляното си в гърдите му; тялото му се сгърчи на две. В този миг хватката му върху дръжката на ножа се разхлаби и тя мигновено го издърпа от пръстите му. С последен замах заби ножа в рамото му, избягвайки необяснимо лицето му; мъжът натежа в ръцете й и се свлече в агония от прерязаните мускули и сухожилия. Не издаде никакъв звук, само устата му зяпна от учудване, когато тя пусна ножа и сдвоеният й юмрук се стовари върху ключицата му, която изпращя силно, последвано от грохота на рухналото в основата на стълбището тяло.
Сара задъхано ловеше въздуха с широко отворена уста и с очи, примижали в усилието да надвие внезапното биене в главата си. Ти искаше да го убиеш. Ти го искаше. И въпреки това не го направи. Защо? Този път нямаше сълзи, нито съжаление — само облекчението от оцеляването.