Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
— Не. Е, добре, наистина ходя с дърводелеца, но не мисля за брак засега. Просто разсъждавам по принцип — тя се поколеба, сетне реши, че партньорите са си партньори и също са едно семейство. — Сестра ми Бела сподели с мен, че мъжът й кръшкал. Оказва се, че правел това от години, но този път съвсем явно, пред очите й.
— Доста грубо изпълнение.
— Ти някога изневерявал ли си?
— Никога. Жена ми не ми дава.
— Каква мръсница — въздъхна Рина. — Не знам какво смята да прави сестра ми. Преди всичко за мен е изненадващо, че не го е разказала на всички, а го държи в себе си от толкова дълго време.
— Доста е унизително. Чувства се обидена, унижена.
— В нашето семейство сме свикнали да се справяме с обидите. Тя ходи на психоаналитик — още една изненада. Това ме кара да мисля, че бракът е минно поле. Истинско минно поле в интимните отношения. Прелюбодеяние и инсцениране на кухненски пожар. Нито минута еднообразие.
О’Донъл се обърна да я погледне.
— Работата с дърводелеца май е доста сериозна.
Тя понечи да отрече, сетне сви рамене.
— Ръцете ми се изпотяват, когато мисля по въпроса. Така че сменям темата и мисля за нещо друго. Като например, че моят подпалвач не се е обадил от нощта, когато запали училището.
— Нали не смяташ, че се е отказал?
— Не, не. Опитвам се да отгатна колко време ще ме накара да чакам. Между другото, имаш ли нещо против да минем покрай едно място? Има една работа, която трябва да свърша.
— Ти караш, аз само се возя.
Адвокатската кантора на Винс беше в центъра на града с изглед към Инър Харбър. Беше идвала тук само веднъж преди, но помнеше къде е. Зачуди се дали умопомрачителната брюнетка, която му бе секретарка, не беше жената, с която излизаше.
Чакалнята беше обзаведена с мебели в неутрални тонове, много модерни, тапицирани с кадифе, с цвят на слива. Не я оставиха да чака дълго и я въведоха в обширния кабинет на Винс, чиито огромни прозорци гледаха към пристанището, а по стените висяха картини. Драматично изкуство.
Той я целуна по двете бузи за поздрав. На малката масичка в къта за гости вече имаше поднос с безалкохолни напитки и чиния с френско сирене и солети.
— Каква изненада! Какво те води в моята бърлога? Да не би да ти трябва адвокат?
— Не. Няма да ти отнема много време. Няма да сядам, благодаря.
Зет й се усмихваше — очарователен, красив, самоуверен.
— Почини си за минутка. Градът може да почака. Ние никога не сме разговаряли само двамата.
— Така е. Ти обикновено пропускаш всички семейни сбирки.
Усмивката му бе изпълнена със съжаление.
— Рисковете на професията. Виновна е работата.
— И жените, с които спиш. Ти мамиш, Бела, Винс, но това си е ваша работа.
— Моля? — очарователната усмивка изчезна от лицето му.
— Но фактът, че си решил да й натриеш носа, да я унижиш, го прави моя работа. Щом искаш да топиш пръстите си в чужда паница, моля, заповядай! Никой не може да ти попречи да нарушаваш брачните си клетви. Но няма да продължиш да унижаваш сестра ми и да я караш да се чувства зле. Тя е майка на децата ти и ще я уважаваш.
Той остана забележително спокоен.
— Катарина, не знам какво ти е казала Бела, но…
— Винс, не се опитваш да кажеш, че сестра ми е лъжкиня, нали? — беше й трудно и изискваше огромни усилия, но тя също остана спокойна. — Бела може да хленчи, но не лъже. Ти лъжеш. Ти си лъжецът и измамникът.
Видя как изражението му се промени. Почувства как всеки миг гневът щеше да избухне в него, видя искрите му в очите му.
— Нямаш право да идваш в офиса ми и да говориш неща, които не ти влизат в работата.
— Бела е моя сестра. Ти си член на нашето семейство от доста време и знаеш как действаме ние. Или я уважавай, или се разведи с нея. Нямаш други възможности. И го направи скоро, иначе ще направя живота ти много труден.
Той се изсмя.
— Да не би да ме заплашваш?
— Да, точно така. Покажи към майката на децата си нужното уважение, Винс, или аз ще се погрижа и други хора да узнаят къде, и с кого прекарваш вечерите си. Моето семейство ще ми повярва — добави. — Но въпреки това аз ще го документирам. Всеки път, когато излезеш, някой ще те наблюдава и ще те записва. А след това вече няма да си желан в нашата къща. Децата ти ще те питат защо.
— Децата ми…
— Заслужават по-добър баща. Защо не помислиш за тях? Или уважавай брака си, или го разтрогни. Ти избираш!
С тези думи излезе от кабинета. Този път не бе като да ръчка кученце с ръжена, помисли си Рина, докато вървеше към асансьора. Не, изпълваше я истинско задоволство.
Бо влезе в „Сирико“ с куфарчето, което използваше, когато искаше да впечатли някой потенциален клиент. Или, както беше в случая, родителите на любимата си. Беше препълнено и вероятно работата в кухнята бе в разгара си. Може би трябваше да избере някой по-малко натоварен час. Все още можеше да си тръгне. Но след като вече бе тук, защо да не си поръча една пица.