Стъпки от огън
- Автор: Робертс Нора
- Язык: болгарский
- Переводчик: Таня Виронова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Стъпки от огън». Краткое содержание книги:
Но Рина не е единствената, запленена от красотата на пламъците. Още някой е обсебен от това могъщество — но е обзет от желанието не да се бори с него, а да го притежава, да го използва за отмъщение…
След години обучение Рина най-сетне става член на специалния отряд за разследване на палежи. Силата и уменията й постоянно са поставени на изпитание. Понякога работата пречи на личния й живот. Но тя не може да обвинява мъжете — жена, покрита със сажди, която издава заповеди и мирише на пушек, не е най-привлекателната партньорка. Докато накрая среща Бо Гуднайт, който изглежда различен. Той се е опитвал да я намери години наред и сега, когато тя е толкова близо до него — живее в съседната къща — няма намерение да я изпусне.
Нито пък мъжът, който започва да я преследва със заплашителни среднощни обаждания и поредица от ужасяващи престъпления. Докато се опитва да открие причината — на обажданията, на пожарите, на омразата, насочена към нея, Рина ще се озове в най-ужасния ад, който някога е могла да си представи.
Преди да успее да се обърне към бара, Фран отиде при него и го целуна по двете бузи. Това го изненада и не знаеше как да реагира.
— Здрасти, как си? Ела да те настаня на някоя маса.
— Просто минавам, за да…
— Сядай, сядай — тя го хвана за ръката и го поведе към едно сепаре, където вече седеше възрастна двойка пред чинии със спагети. — Бо, запознай се с леля Грейс и вуйчо Сал. А това е Бо, приятелят на Рина. Ти поседни при тях, докато се освободи някоя маса.
— Не искам да…
— Сядай, сядай! — му наредиха отново, този път леля Грейс, която го изучаваше с жадни очи. — Чухме за тебе. Ето, заповядай! Вземи си малко хляб. Вземи си и спагети. Фран! Донеси на приятеля на Рина чиния. И чаша също!
— Просто минавах, за да…
— Тъй — Грейс го потупа по ръката. — Значи си дърводелец.
— Да, госпожо. Всъщност дойдох, за да покажа нещо на господин Хейл.
— Господин Хейл, що за формалности! — тя отново го потупа по ръката. — Сигурно си нарисувал перголата за Бианка, а?
Значи всичко вече се знаеше, приказката беше тръгнала.
— Направих няколко проекта, за да ги видят.
— В куфарчето ли са? — за пръв път се обади и Сал, като посочи с вилицата.
— Да, аз исках да…
— Я дай да ги видим! — Сал напъха спагети в устата си и направи подканващ жест със свободната си ръка.
Фран се върна със салата и я постави пред Бо.
— Мама каза, че първо трябва да изядеш една хубава салата, а след нея спагети на фурна с италиански наденички — тя му се усмихна победоносно, докато му подаваше чаша за червено вино. — И че ще ти хареса.
— О, сигурно ще ми хареса.
— Кажи на баща ти да дойде — нареди Сал на Фран, като наливаше вино в чашата на Бо. — Ще гледаме перголата.
— Веднага като се освободи. Имаш ли нужда от нещо друго, Бо?
— Мисля, че си имам всичко.
Когато Сал разчисти центъра на масата, той извади своите рисунки.
— Може да я видите отпред, отстрани и отгоре — започна да обяснява.
— Та ти си бил истински художник, бе момче! — възкликна Грейс и посочи с ръка рисунките с въглен на Венеция на стената зад нея. — Като Бианка.
— Е, не съвсем, но благодаря.
— Защо си поставил тези колони? — Сал го погледна над очилата си. — Много е луксозно.
— Така е повече италианско.
— И по-скъпо.
Бо вдигна рамене и реши да се заеме със салатата.
— Може да се направят от стари дървени стълбове, аз ще ги боядисам. В ярки цветове. Празнични.
— Едно е да нарисуваш картинката, а друго да го построиш. Имаш ли снимки на неща, които си правил?
— Имам портфолио.
— В куфарчето ли?
Бо кимна и продължи да яде, а Сал направи още един подканящ жест.
— Гиб е зает, но ще дойде след минута — Бианка се мушна в сепарето и седна до брат си. — О, скиците?! Тези са чудесни, Бо. Имаш добра ръка.
— Художник — съгласи се Грейс. — Сал го тероризира.
— Разбира се, не се съмнявам в брат си — рече Бианка и ръгна Сал в ребрата, като същевременно взе скицата. — О, това е повече, отколкото си представях…
— Винаги може да променим някои неща…
— Не, не — прекъсна го тя. — По-хубаво е, отколкото си го представях. Виждаш ли, Сал? Ти и Грейс можехте да седите навън тази вечер, сред красиви малки лампи, лоза, топъл въздух.
— И потене през август.
— Ще продаваме повече вода.
— Отделна кухня. Повече персонал, повече разходи, повече грижи.
— И повече работа — когато се обърна към брат си, на лицето й бе изписано предизвикателство. — Кой върти това заведение през последните тридесет и пет години? Ти или аз?
Веждите му се вдигнаха и слязоха, все едно сви рамене.
— Те спореха — поне така предположи Бо, тъй като част от разговора се водеше на италиански, изпълнен с много драматични жестове. Той самият се бе концентрирал върху салатата си.
След няколко минути я изяде и пред него се появи чиния със спагети. Гиб дръпна един стол и седна на края на сепарето.
— Къде е дъщеря ми? — попита той.
— Ами… не знам. Все още не съм се прибирал вкъщи, а и тя каза, че ще работи до късно.
— Виж, Гиб! Виж какво е нарисувал за нас Бо.
Гиб взе скиците и извади очила от джоба на ризата си. Сетне сви устни, докато разглеждаше рисунките.
— Колони?
— Може да се направят от дърво.
— Искам колони — рече твърдо Бианка и се обърна със заплашително вдигнат пръст, когато брат й понечи да си отвори устата. — Basta!