Заложникът

— Предполагам, влизат на заден, за да могат да излязат по-бързо — реши Лестър.

— И аз така си помислих, ефрейтор Брадли.

— Позволете да говоря, господине.

— Слушам те.

— Направихте на кайма лейтенанта, нали, господине? — възхити се Брадли.

— Предполага се, че не си го чул, ефрейтор.

— Какво да съм чул, господине?

Кастило му се усмихна и поклати глава.

Брадли посочи улицата.

Тони Сантини и други двама американци, които Чарли познаваше по физиономии, но не помнеше имената им, крачеха бързо към тях.

— Как е Шнайдер — започна Сантини.

— Будна е, но я боли. Остана много разочарована, че не е уцелила някой от онези мръсници. Бритън и агент от Агенцията за борба с наркотиците, Рикардо Солес, останаха при нея.

— Провери ли вътре? — попита Сантини и кимна към катедралата.

Два „Юкона“ на посолството даваха на заден по улицата към мястото, където бяха застанали Чарли и Тони. От единия слязоха шестима американци, трима въоръжени с пушки М–16, двама с „Узи“ и един с „Мадсън“. Сантини повика мъжа с „Узито“ и погледна Кастило.

— Вътре провери ли? — повтори той.

Кастило кимна.

— Аржентинският ВИП е тук, но нито президентът, нито външният министър са дошли.

— Сигурно ще са последни — отвърна Сантини.

— Посланикът, Дарби и съпругите са вътре — продължи Кастило. — Дарби и съпругата му искат да пътуват с теб до „Езейза“, за да придружат ковчега.

— Ами ти?

— Мисля, че и аз.

Сантини кимна.

— По сценарий конвоят на семейство Мастърсън тръгва. Пътуваме към „Езейза“ по „Авенида 9 Хулио“ и магистралата. Щом улицата се разчисти, автомобилът на посланика, „Юконите“ на посолството — три броя, един за ковчега, два като почетна стража — и един автобус аржентински войници ще влязат в улицата заедно с автомобилите на ДРУ, които ще ни следват по пътя. Щом месата свърши, почетната гвардия качва ковчега в „Юконите“ и конвоят потегля по същия път към „Езейза“. Съгласен ли си?

— Разбира се.

— Къде ти е колата?

— Зад ъгъла — посочи Кастило. — С още два автомобила на ДРУ.

— Бих ти предложил да тръгнеш с посланика, но на хората от ДРУ никак няма да им хареса, ако не участват в парада. Но както ти решиш.

— Аз бих казал майната им, но те като нищо може да настояват и да създадат проблеми.

— Така е. Значи твоят автомобил и техните се нареждат след нашите. — Сантини посочи задната част на катедралата. — Когато ДРУ и първата кола на посолството излезе от улицата, автомобилът на посланика се нарежда в колоната, след него минава „Юконът“ с ковчега, идваш ти и придружителите ти от ДРУ, след това останалите. Става ли?

— Тони, ти знаеш какво правиш. Ще се съобразим с всичко, което решиш.

Сантини кимна, след това се обърна към мъжа с „Узито“.

— Нали чу?

— Да, господине.

— Уреди нещата.

— Добре, господине.

Сантини надигна глас, за да го чуят всички, които бяха по-далече.