Шалом убиецо
- Автор: Хартов Стивън
- Язык: болгарский
- Переводчик: Рени Димитрова
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Шалом убиецо». Краткое содержание книги:
После отстъпи и хвана браунинга с две ръце. За миг не стана нищо. После някой натисна дръжката и вратата се отвори навътре.
Ейтан се хвърли напред и опря дулото между очите на Бени Баум.
Никой от двамата не помръдна. Дъхът на Ейтан излизаше на хрипливи тласъци. Баум просто стоеше и гледаше спокойно над металния мерник, докато Ейтан свали пистолета към пода.
— Мислех, че сигурно спиш — каза Баум.
Ейтан още не можеше да проговори. Адреналинът във вените му държеше ръцете му стегнати и твърди като клони на дърво. Бени бавно посегна и постави длан върху пистолета. Пъхна пръст между спусъка и предпазителя.
— Наистина ли си помисли, че ще те изоставя „на бойното поле“? — попита Бени със следа от обида в гласа си.
Внезапно засрамен, Ейтан вдигна очи към майора. Зад рамото на Бени на стъпалата видя разтревоженото лице на белокоса, възрастна дама, която надничаше от входната врата на апартамента си. Успя да се поусмихне и да възвърне гласа си.
— Няма нищо, госпожо Дубински — каза той. — Мислех, че е крадец.
Възрастната жена отвърна със скептично кимане и затвори вратата.
Ейтан отстъпи към апартамента си, а Баум го последва, все още с ръка върху пистолета, докато затваряше вратата с крак.
— Всичко е наред — каза Ейтан и Баум пусна ръката му. Ейтан извади пълнителя с лявата си ръка. После дръпна предпазителя и Баум улови изхвърления патрон, преди да падне на земята.
Баум щракна електрическия ключ и холът се обля в яркожълта светлина. Сега видя колко изплашен е бил Екщайн, защото кожата му беше покрита с пот, а крайниците му трепереха въпреки топлия вечерен въздух. Но не си направи труд да се извини.
— Изглеждаш готов за бой — каза Бени.
Ейтан бавно поклати глава. Отстъпи и седна до малката масичка, като бутна, без да иска, празната чаша върху нея. Подпря ръце на коленете си и пистолетът увисна надолу между краката.
— Едва не те убих.
— Надявам се не умишлено — сви рамене Бени.
Ейтан не отвърна на закачката.
— И така — продължи Бени. — Какъв е отговорът?
— На какво? — изгледа го объркан Ейтан.
— Готов ли си за бой?
— Дали аз съм готов? — Тонът му звучеше обвинително.
— След толкова много години ми се ще да мисля, че си ме разбрал — каза Баум. — Мълчанието ми в кабинета на онзи глупак не беше в резултат на някаква новопридобита срамежливост.
— Тогава на какво се дължеше?
— Стратегия, разбира се.
— Ааа, разбирам — отговори иронично Ейтан. После се изправи. — Бени, изморен съм.
— Също и аз. Ти просто си изморен от много сън.
— Сега имам да мисля за други работи — каза Ейтан.
— Бременна съм, Бени. — Гласът на Симона изненада Баум. Тя беше застанала в горната част на стълбата. Изглеждаше много секси в бялата копринена роба с разрошена черна коса около лицето. Сигурно се беше изплашила доста от инцидента, но когато съобщи новината си, не можа да не се усмихне.
— Честито! — плесна с ръце Бени и затанцува весело. — Тъкмо навреме! Навреме! Вече мислех, че никога няма да стана кръстник!
Ейтан също не успя да сдържи усмивката си.
— Доста нахално от твоя страна, Баум.
— Ами че аз съм си нахален — отвърна Бени. — Чудесно е. Ела, скъпа — подаде той ръка към Симона. — Дай вино. Трябва да пием! За здраве!
Симона се подчини с удоволствие. Бързо слезе по стълбите и влезе в кухнята. Бени погледна Ейтан.
— Ето ти още една причина — каза му той.
— За какво?
— Не можеш да напуснеш сега.
— Че аз съм почти уволнен, Бени.
— Не и от мен.
Симона се появи с бутилка и три чаши.
— Скъпа — заговори Баум, докато взимаше бутилката и започна да бели станиола от гърлото й. — Ейтан работи по жизненоважен случай. С твое разрешение той ще трябва да го продължи. Не мога да постигна успех без него.
Баум не изчака отговор. Започна да пълни чашите.
— Нямаш нужда от мен — каза Ейтан.
— Лъже — обърна се Бени към Симона, без дори да погледне Ейтан. — Симона, това е толкова важно, толкова неотложно, че ми трябва твоето съгласие да работя тук с Ейтан. Извън службата в абсолютна секретност.
Ейтан не знаеше какво е намислил Бени, но усети, че не може да се отърве от собствената си обвързаност. А Симона, знаейки, че същността на Ейтан е да служи, се видя принудена да разреши.
Двамата мъже изчакаха, докато тя местеше очи от единия към другия. Тя въздъхна.