Енциклопедия на шпионажа
- Автор: Полмар Норман, Алън Томас Б.
- Язык: болгарский
- Переводчик: Цветана Генчева
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Енциклопедия на шпионажа». Краткое содержание книги:
Цялата информация е систематизирана по начин, по който може веднага да откриете точно онази статия, която търсите.
Ще се изненадате, обаче, когато търсейки една или друга информация вие установите, че сте останали с текстовете в енциклопедията няколко часа.
Внимание: енциклопедията е вербуващо четиво!
През 1958 г. става ръководител на Главното разузнавателно управление — външното разузнаване на Щази. Основните си усилия насочва за внедряване на шпиони в държавните структури на Западна Германия, в частност в канцеларията на Вили Брант. Тук са и големите му успехи. Най-голямото му постижение е внедряването на ГЮНТЕР ГИЙОМ в най-близкото обкръжение на канцлера. Гийом е разкрит като източногермански ВНЕДРЕН АГЕНТ през 1974 г. и Брант е принуден да подаде оставка.
През 1987 г. Волф се оттегля от Щази по свое желание, тъй като здравето му е влошено. Когато двете Германии се обединяват през 1990 г., той е сред неколцината източногермански разузнавачи, които са съдени за деянията им. През 1993 г. е признат за виновен и осъден на 6 години затвор. Но Върховният апелационен съд на обединена Германия взема решение на 23 май 1995 г., че бивши служители на Щази не могат да бъдат съдени за извършване на шпионски действия срещу Запада по време на Студената война. С 5 срещу 3 гласа Волф получава амнистия, а така също и други източногермански разузнавачи, които са работили срещу Запада. За Волф е насрочен нов процес, за да се определи дали той самият е преминавал на Запад, или се е ограничавал до изпращането на шпиони, които да извършват разузнавателна дейност там.
Вортекс
Вж. ШАЛЕ.
ВСИ
ВАЖНА СЕКРЕТНА ИНФОРМАЦИЯ.
ВСС
ВОЕННОМОРСКА СЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА.
Вж. ВОЕННОМОРСКА КРИМИНАЛНОСЛЕДСТВЕНА СЛУЖБА.
Втори свързочен батальон
Армейско подразделение на САЩ, чийто личен състав служи в американските радиопрехващателни станции в различни краища на света по време на Втората световна война.
Батальонът е създаден на 1 януари 1939 г. като Втора част по радиотехническо обслужване, подчинена на армейския главен свързочен офицер. В частта са назначени неколцина офицери и 101 редници и сержанти. Преди това армейската СЛУЖБА ЗА РАДИОТЕХНИЧЕСКО РАЗУЗНАВАНЕ (СРР) е работила на базата на данните от свързочните части на Свързочния корпус във Форт Монмаут, Ню Джърси; Форт Сам Хюстън, Тексас; в гарнизона на Сан Франциско, Калифорния; Форт Шафтър, Оаху, Хавай; Форт Маккинли на Филипините и Куеъри Хайтс в зоната на Панамския канал.
В рамките на централизираните действия на отделните подразделения по радиопрехващане в СРР е сформирана Втора свързочна рота. Отначало щабквартирата й е във Форт Монмаут, но през ноември 1939 г. се премества във Вашингтон непосредствено под командването на СРР. Когато войната в Европа започва, операциите на СРР се разширяват, но има непрекъснат недостиг на хора, тъй като армията се разраства бързо и добре обученият радиоперсонал е крайно недостатъчен. На 7 декември 1941 г., в навечерието на влизането на САЩ във войната, към Втора част по радиотехническо обслужване на Филипините например официално са разпределени 24 редници, но там разполагат само с 16.
Когато на 7 декември 1941 г. САЩ влизат във войната, СРР разполага с 45 офицери и 177 военнослужещи, а Втора част — с 44 офицери и 28 редници във Вашингтон, 1 офицер и 149 редници на други места, включително в школата по прехващане във Форт Монмаут. (В СРР са привлечени и 109 цивилни специалисти.)
През лятото на 1942 г. вече има 15 армейски прехващателни станции (филипинската е евакуирана в Австралия), а персоналът наброява над 700 души. През април 1942 г. частта вече се нарича Втори батальон по радиотехническо обслужване. През юли 1942 г. СРР и щабквартирата на батальона се преместват в АРЛИНГТЪН ХОЛ в предградие на Вашингтон.
Кадрите се изпращат в армейските подслушвателни постове по цял свят, за да работят по прехващането на германските и японските комуникации и да осъществяват сигурността на американските военни комуникации и спазването на процедурите по СИГУРНОСТ НА ВРЪЗКИТЕ. През октомври 1942 г. школата е преместена от Форт Монмаут във Винт Хил Фармс, Вирджиния.
СРР и Втори батальон по радиотехническо обслужване се обединяват на 19 ноември 1942 г., когато полковник Франк Бълок, който е бил ръководител на СРР от април предходната година, поема командването и на батальона. (В действителност той изпълнява 3 длъжности, тъй като е и командващ станцията в Арлингтън хол.)
Набирането на квалифициран персонал си остава проблем. В началото на 1943 г. например от общо 521 редници, изпратени в прехващателната станция във Винт Хил Фармс, Вирджиния, 28 са недостатъчно квалифицирани и съответно неподходящи за прехващане на комуникации. Скоро след това започва приемането и на жени в батальона — 11 жени офицери и 800 цивилни.