Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Гомпа? — попита Томаш, използвайки думата манастир, която беше запомнил в Лхаса, докато сочеше към сградата.
— Ла онг — потвърди монахът, оправяйки пурпурните си одежди. — Ташилунпо гомпа.
— Ташилунпо — каза Ариана. — Това е манастирът «Ташилунпо».
— Знаеш го?
— Чувала съм за него. Тук е погребан първият Далай Лама.
— Така ли?
— Това е манастирът, в който живее Панчен Лама.
— Кой е той?
— Панчен Лама? Втората по важност фигура в будизма, над който стои единствено Далай Лама. Мисля, че панчен означава велик учен. Китайците се опитват да използват Панчен Лама, за да подронят авторитета на Далай Лама, но без особен успех. Казват, че Панчен Лама в крайна сметка винаги остава антикитайски настроен.
Слънцето жареше и въздухът беше сух. Неприятна миризма на боклук и урина се носеше из улиците, но като се приближиха до портата на манастира, вонята беше изместена от приятния аромат на тамян. Влязоха в просторен вътрешен двор, откъдето се виждаше целият манастир. В основата на възвишението, на което се издигаше «Ташилунпо», бяха струпани бели постройки, явно монашески килии, а над тях се извисяваха изящни червено-кафяви конструкции, покрити с разкошни златни покриви.
Томаш и Ариана последваха монаха по тясна уличка с каменна настилка, която водеше нагоре по склона. Тибетецът изкачи на един дъх стръмнината, но двамата посетители скоро трябваше да спрат задъхани под сянката на красивото дърво йонбох. Шигаце беше разположен още по-високо от Лхаса и разреденият въздух не достигаше в дробовете им.
— Говорите ли английски? — обърна се Томаш към монаха, който ги изчакваше няколко метра по-напред, усмихнат и търпелив.
Тибетецът се приближи.
— Малко.
— Ще се срещнем с бодхисатва — отбеляза историкът.
Отне му известно време, докато възстанови нормалния си ритъм на дишане.
— Какво точно означава бодхисатва?
— Нещо като Буда.
— Нещо като Буда ли? Какво искате да кажете с това?
— Бодхисатва е човек, който е достигнал просветление, но се е отказал от нирвана, за да помогне на другите човешки същества. Той е светец — човек, отказал се от собственото си спасение заради спасението на другите.
Монахът се обърна и пое нагоре към върха. Стигнаха до път, който водеше към червеникавите постройки, и тибетецът свърна наляво, след което се изкачи по черни каменни стъпала и влезе в аленочервена постройка. Спътниците му го последваха под един тъмен навес и излязоха на тих двор, където неколцина монаси се суетяха около делва с жълта мазнина. Бяха във вътрешния двор пред храма на Майтрея. Тибетецът им кимна да влязат в нещо като малка сумрачна килия, осветена единствено от свещи и от бледата светлина, която преминаваше през мъничко прозорче. Условията тук бяха сурови, дори примитивни. Миришеше на нещо средно между лой от як и тамян, мирис, който се мъчеше да се наложи над сладникавия аромат, идващ от стара желязна печка, в която горяха въглища. Жълтият пламък на печката облизваше стар черен чайник, хвърляйки горещи искри, чиито трепкащи отблясъци падаха върху сенките в ъглите на стаичката, сякаш им вдъхваха живот.
Двамата седнаха на табуретки, покрити с червени килимчета тханка, а монахът наля две чаши от чайника и им ги подаде.
Беше чай с масло от як.
— Благодаря — каза Томаш, едва прикривайки гримасата на отвращение, като си представи, че трябва да изпие мазната отвара. Погледна към Ариана. — Как се казва благодаря на тибетски?
— Тху джичи.
— Да, благодаря. — Направи поклон към монаха. — Тху джичи.
Монахът се усмихна и с дланите на ръцете си направи жест, молейки ги да изчакат.
— Гонг да — каза той, преди да изчезне.
Минаха двадесетина минути.
Монахът, който ги беше довел, се появи отново, придружен от друг монах, дребен и слаб, превит от старост, който едва пристъпяше, подпирайки се на бастун. Техният водач помогна на възрастния монах да се настани на огромна възглавница. Размениха си няколко думи на тибетски, след което познатият им монах се поклони и се оттегли.
Настъпи тишина.
Чуваха се само птичето чуруликане на двора и лекото пукане на въглищата в желязната печка. Томаш и Ариана се вгледаха в монаха, целият съсухрен, на голямата възглавница. Старият монах оправи пурпурния тасен, който го покриваше, и се изправи. Погледът му се зарея, отправен към някаква далечна точка, сякаш се беше отдръпнал от света, който го заобикаляше. Тишина.