Божията формула

— Ще бъда добър лекар за болните и страдащите. Ще поведа по правилния път тези, които са се заблудили. Ще бъда ярка светлина за тези, които чезнат в тъмна нощ, и ще сторя така, че бедните и неоправданите да открият скрити съкровища — напевно изрече той. — Така казва Аватамсака сутра. — Вдигна ръка. — Добре дошли в Шигаце, пътници в тъмната нощ.

— За нас е удоволствие, че сме тук.

Тензин посочи към Томаш.

— Казахте, че сте от Лисабон?

— Да.

— Португалец ли сте?

— Да.

— Хм — прошепна той. — Португалците са първите, дошли от Запада в сърцето на Тибет.

— Моля? — учуди се Томаш.

— Двама йезуитски свещеници — каза Тензин, — отец Андраде и отец Маркеш, чули за съществуването на някаква християнска секта в далечна долина в Тибет. Преоблекли се като индуски поклонници, прекосили Индия и пристигнали в Цапаранг, крепост, издигната в царство Гуге, в долината Гаруда. Построили църква и установили първия контакт между Запада и Тибет.

— Кога е станало това?

— През 1624 г. — Поклони се. — Добре дошъл, португалски поклоннико. Щом не идваш, преоблечен като индус, каква църква ни носиш този път?

Томаш се усмихна.

— Не ви нося никаква църква. Само въпроси.

— Пътя ли търсиш?

— Търся пътя на един човек, наречен Аугущо Сиза.

Тензин добродушно се усмихна при споменаването на името.

— Йезуита.

— Не, не — каза Томаш, поклащайки глава. — Той не беше йезуит. Дори не беше религиозен. Беше професор по физика в Университета в Коимбра.

— Аз го наричах Йезуита — каза Тензин, сякаш не беше чул, че го поправят. Засмя се. — Разбира се, на него не му харесваше. Но аз не го правех, за да го обидя. Наричах го Йезуит в чест на неговите предшественици, които преди четиристотин години пристигнали в царство Гуге. А и това беше начин да се пошегувам с нашата обща работа.

— Каква работа?

Бодхисатва сведе глава.

— Не мога да ви кажа.

— Защо?

— Защото се споразумяхме той да направи съобщението.

Томаш и Ариана се спогледаха. Историкът си пое дълбоко дъх и погледна стария тибетец.

— Имам лоша новина — каза. — Опасявам се, че професор Аугущо Сиза се е споминал.

Тензин остана неподвижен.

— Беше добър приятел — въздъхна той, сякаш информацията не го изненадваше. — Пожелавам му щастие в новия му живот.

— Нов живот ли?

— Навярно ще се прероди в Лама. Ще бъде добър и мъдър човек, уважаван от всички, които го познават. — Оправи пурпурното наметало, което го покриваше. — Много от нас са преследвани от дукха89, от провалите и болките, които ни поднася животът, държащ ни здраво привързани към илюзиите, създадени от мая90. Но всичко това е авидя91, невежество, което трябва да преодолеем. Ако успеем да го сторим, ще се освободим от кармата, към която сме привързани. — Направи пауза. — Аз и Йезуита извървяхме заедно част от пътя, бяхме спътници, решили взаимно да се опознаят. Но стигнахме до кръстопът и аз избрах един път, той друг. Пътищата ни се разделиха наистина, но съдбата ни остана една и съща.