Божията формула
- Автор: душ Сантуш Жозе Родригеш
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 9789542608677
- Переводчик: Йорданка Велинова
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Божията формула». Краткое содержание книги:
Преди да замине за Техеран, Томаш е извикан в американското посолство в Лисабон, където го очакват двама агенти на ЦРУ. Те го предупреждават, че документът всъщност съдържа формула за лесно производство на атомна бомба, която великият физик е извел по поръчка на Бен Гурион. Професор Нороня трябва да разбере какво цели иранското правителство и да предаде информацията на американските тайни служби.
Томаш заминава за Техеран, където започва работа по ръкописа. Скоро той разбира, че криптографският документ крие нещо повече от формула за атомна бомба. В кодираното послание Томаш ще открие научното доказателство за съществуването на Бог.
— Да.
— Така ли е наистина?
— Убеден съм. Но вие нали четохте ръкописа? Какво се казва в него?
Ариана поклати глава.
— Знаете ли, това е много странен текст. Така и не разбрахме какво всъщност се казва в него. Но по отношение на голямата експлозия Айнщайн е напълно ясен. Той е написал see sign, a после шифрирал формулата в шест букви, разделени на две групи, с удивителен знак в началото. Буквите са толкова малко, че ги запомних, ето, вижте. — Съсредоточи се. — Lya ovqo — изрецитира тя. — Не мисля, че толкова важна формула би могла да бъде толкова кратка, нали? Затова решихме, че става въпрос за шифров ключ, който дава достъп до втора част на ръкописа.
— Хм… да, разбирам.
— Но въпреки това — настоя Ариана — вие смятате, че не става въпрос за формула за атомна бомба?
— Вижте, не съм сигурен — каза той предпазливо. — Така мисля.
— Тогава ни остава само едно.
— Какво?
— Трябва да го докажем.
— Моля?
— Трябва да им докажем, че ръкописът не съдържа тайната за лесното производство на атомна бомба. Ето, това търсят те, нали? Ако им докажем, че това дирене е безсмислено, те ще ни оставят на мира.
— Разбирам.
В джипа настъпи напрегната тишина.
— Е, и? — попита Ариана.
Томаш въздъхна.
— Да се залавяме тогава.
— Възможно ли е да се докаже подобно нещо?
— Не знам. Но можем да опитаме.
— Много добре — одобри тя. — В такъв случай какво предлагате?
— Ще заминем.
— Къде?
Томаш отвори жабката на джипа и извади карта на Тибет. Отвори картата, разучава я няколко секунди и заби пръст в една точка, която се намираше на двеста километра западно от Лхаса.
— Шигаце.
Слънцето изгря далеч зад тях. Първият лъч озари обсипаното със звезди небе и миг по-късно зад тъмния хоризонт бликна кристалночистата светлина на зората.
Утрото откри пред тях чудно хубав пейзаж, който ги остави без дъх: стръмни и голи планини с покрити със сняг върхове, между които се откриваха живописни долини, навяващи мир и покой. Виждаха се стада овце, които пасяха кротко; мяркаше се някой номад; як, натоварен с продоволствия; каруца, която се влачеше в бавния ритъм на полския живот, както и трактори, макар че природата тук все още дишаше с пълни гърди, следвайки своя хилядолетен път.
Томаш се чувстваше изморен, но беше прекалено неспокоен и възбуден, за да се отпусне и да заспи. Обидата и недоверието към Ариана продължаваха да разяждат душата му. След дълго мълчание реши, че не може да продължава така. Трябваше да изясни съмненията си.
— Каква е гаранцията, че не играете някаква двойна игра?
Ариана, дотогава съсредоточена в пътя, изви вежди над красивите си медени очи.
— Моля?
— Как да съм сигурен, че няма да ме подведете отново? Добър театър ми изиграхте там, в Техеран…
Иранката намали скоростта и го погледна в очите.
— Мислите, че ви лъжа?
— Ами… нали вече ме излъгахте веднъж? Как да съм сигурен, че няма да ме изиграете отново? Откъде да знам дали това не е поредната инсценировка, скроена съвместно с… с полковник Дракула, или как му викаха там?
Ариана прехвърли вниманието си върху пътя.
— Разбирам подозренията ви — каза. — В тази ситуация това е нещо нормално. Но можете да сте сигурен, че сега няма никаква инсценировка.
— Как да съм сигурен?
— Нещата са различни.
— В какъв смисъл?
— В Техеран направих всичко, за да ви защитя. Инсценировката беше единствената възможност да ви защитя.
— Не разбирам…
— Вижте, Томаш — каза тя и стисна зъби. — Какво мислите, че щеше да ви се случи, след като ви заловиха в Министерството на науката посред нощ, със секретен документ в ръцете и спътник, който стреля, без да мисли?
— Нямаше да ми е леко. Макар че това, което преживях, също не беше кой знае колко леко.
— Разбира се, че страдахте достатъчно. Но Затвор 59 е много по-лошо място от «Евин». Или се съмнявате в това?
— Е, да. Определено щеше да ми дойде в повече.
— Добре, че най-сетне проумяхте това. Но може би се съмнявате, че накрая всичко щяхте да признаете?
— Е… да.
— Не бива да храните илюзии — каза тя. — Сигурно щеше да отнеме известно време, няколко седмици или месеци, но накрая щяхте всичко да си кажете. Всички си признават.
— Добре, така да е.
— А след като си признаехте? Какво щеше да ви се случи?
— Може би щях да прекарам дълго време в затвора, така мисля.
Ариана поклати глава.