Последната битка

За съжаление това не продължи дълго. Когато се увери, че Гарион е добре и че до нея е самият той, а не образ от въображението й, който може да изчезне всеки момент, Се’недра постепенно се промени. Гарион се чувстваше малко като собственост — неговата малка принцеса целенасочено се промени и той ставаше все повече и повече неин.

А сега от деня, в който щеше официално да стане нейно притежание, го деляха само няколко часа. Сънят му беше неспокоен, сънищата му се объркваха със спомените. Заспиваше и се пробуждаше като морска птица, която се гмурка и излиза над вълните.

Беше отново във фермата на Фалдор. Дори в съня си можеше да чуе ударите от чука на Дурник и да усети миризмата от кухнята на леля Поул. Рундориг също беше там, и Зубрет, и Доруун, а ето го и Брил да излиза иззад ъгъла. Почти се събуди и се обърна неспокойно в кралското си легло. Това не беше възможно. Доруун беше мъртъв, удави се в Марду, а Брил изчезна завинаги зад парапета на Рак Ктхол.

След това се озова в замъка на Стис Тор и полуголата Салмисра докосваше лицето му с ледените си пръсти.

Но Салмисра вече не беше жена. Нали бе видял как се превърна в змия.

Грул удряше по замръзналата земя с желязната си тояга и крещеше: „Ела, Грат, бий се!“, а Се’недра пищеше.

В хаотичния свят на сънищата, преплетени с реалните спомени, той видя Ктучик, с лице, изкривено от ужас, да изчезва в нищото от висящата кула на Рак Ктхол.

После отново стоеше сред разпадащите се останки на Ктхол Мишрак с блеснал в ръцете меч и гледаше как Торак вдига ръце към облака, и чу отново последния вик на поразения бог: „Майко!“

Размърда се, почти се събуди и потрепери, както правеше винаги, когато го спохождаше този сън, но отново заспа непробудно.

Стоеше на палубата на кораба на Барак съвсем близо до малореанския бряг и слушаше обясненията на крал Анхег защо Барак е вързан за мачтата.

— Трябваше да го направим, Белгарат — каза тъжно монархът, но лицето му бе сурово. — Точно в разгара на бурята се превърна в мечка. Водеше екипажа към Малореа през цялата нощ и малко преди разсъмване отново се превърна в човек.

— Развържи го, Анхег — каза Белгарат с отвращение. — Никога вече няма да се превърне в мечка, поне докато Гарион е добре и е на сигурно място.

Гарион седна в леглото. Що за изненадващо разкритие!

— Ти си защитникът на Гарион — беше обяснил Белгарат на огромния мъж. — За това си се родил. Всеки път, когато Гарион е бил в смъртна опасност, си се превръщал в мечка, за да го защитиш.

— Искаш да кажеш, че съм магьосник? — попита невярващо Барак.

— Не съвсем. Смяната на формата не е толкова трудно нещо, пък и ти не си го правил съзнателно. От друга страна, не си го правил ти, а Пророчеството.

Остатъка от пътя обратно до Мишрак ак Тул Барак прекара в опити да разбере това, което беше научил.