Последната битка
- Автор: Эддингс Дэвид
- Язык: болгарский
- Переводчик: Анелия Василева
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Последната битка». Краткое содержание книги:
— Как можа да направи това? — попита Гарион дядо си. Ръката му все още обгръщаше раменете на Се’недра.
— Какво да направи?
— Да поиска от нея силата й, просто ей така? Това няма ли да я унищожи?
— Тя е много по-силна, отколкото си мислиш, Гарион — увери го Белгарат. — Пък и доводът на Алдур е разумен. Никой брак не може да издържи при такава разлика.
Сред светещите богове се чу ядосан глас.
— Не!
Беше Мара, плачещият бог на марагите, които вече не съществуваха.
— Защо трябва да съживяваме един човек, когато всичките ми деца лежат мъртви и студени? Чу ли тогава Алдур моите молби? Дойде ли ми на помощ, когато децата ми умираха? Няма да се съглася.
— Знаех си — измърмори Белгарат. — По-добре да се намеся преди да е станало прекалено късно.
Премина през разпилените по земята камъни и се поклони почтително.
— Извинете, че се намесвам — каза той, — но ще приеме ли братът на моя господар една жена мараг като подарък за помощта му при съживяването на Дурник?
Сълзите, които се стичаха безспирно по лицето на Мара, внезапно спряха и лицето му придоби невярващ израз.
— Жена мараг? — попита той остро. — Такава не съществува. Щях да усетя със сърцето си, ако едно от чедата ми е оцеляло в Марагор.
— Със сигурност, бог Мара — съгласи се Белгарат бързо. — Но какво ще кажеш за тези, които бяха отведени от Марагор, за да живеят във вечно робство?
— Ти познаваш ли такава жена, Белгарат? — попита Мара с отчаяно нетърпение.
Възрастният мъж кимна утвърдително.
— Открихме я в килиите под Рак Ктхол, бог Мара. Казва се Тайба. Тя е една-единствена, но расата може да се възроди и само от една жена, особено ако е като Тайба и ако за нея се грижи бог, който я обича.
— Къде е моята дъщеря Тайба?
— Под грижите на Релг — отвърна Белгарат. — Той е улгос. Двамата като че ли са доста привързани един към друг — добави той.
Мара го погледна замислено.
— Расата не може да се възстанови само от един човек — каза той — дори и под грижите на най-любящия бог. Нужни са двама.
После се обърна към УЛ и попита:
— Ще ми дадеш ли този улгос, татко? Той ще стане родоначалник на моя народ.
УЛ хвърли на Белгарат пронизващ поглед и каза:
— Знаеш, че Релг има друга задача, която трябва да изпълни.
Белгарат го погледна дяволито.
— Сигурен съм, че с горима ще успеем да подредим някак нещата, господарю — заяви той с пълна увереност.
— Не забравяш ли нещо, Белгарат? — попита Силк небрежно, сякаш не искаше да се намесва. — Релг има един малък проблем, не помниш ли?
Белгарат го погледна с леден поглед.
— Просто си помислих, че съм длъжен да го спомена — каза невинно Силк.
Мара ги погледна косо.
— За какво става дума?
— Малко затруднение, бог Мара. — каза Белгарат бързо. — Но съм сигурен, че Тайба ще се справи с това. Имам й пълно доверие в това отношение.
— Искам да чуя истината — каза твърдо Мара.
Белгарат си пое дъх и отново погледна мрачно към Силк.
— Релг е фанатик, бог Мара — обясни той. — По религиозни причини той избягва определени… хм… човешки контакти.
— Бащинството е негова съдба — каза УЛ. — От него ще се роди изключително дете. Аз ще му обясня това. Той е смирен мъж и ще загърби отвращението си заради мен.
— Значи ще ми го дадеш, татко? — попита Мара нетърпеливо.
— Твой е, но при едно условие, което ще обсъдим по-късно.
— Да се погрижим за този смел сендар тогава — каза Мара без следа от предишните си сълзи.
„Белгарион“ — каза гласът в ума на Гарион.
„Какво?“
„Съживяването на приятеля ти е в твои ръце.“
„В моите ръце? Защо аз?“
„Винаги ли трябва да го повтаряш? Искаш ли Дурник да оживее?“
„Разбира се, но не мога да го направя. Не знам дори откъде да започна.“
„Правил си го и преди. Помниш ли жребчето в пещерата на боговете?“
Гарион почти беше забравил тази случка.
„Ти си моят инструмент, Белгарион. Мога да те предпазвам от грешки, поне през повечето време. Просто се отпусни. Ще ти покажа какво трябва да правиш.“
Гарион се раздвижи без никакво усилие на собствената си воля. Пусна раменете на Се’недра и с меч в ръка се отправи към леля Поул и тялото на Дурник. Погледна я в очите — тя седеше с главата на Дурник в скута си — и клекна до нея.