Владетелят (Част I)

— Трябва да ми кажеш защо, Андрю.

— Защото момичето е китайка — сведе глава младежът.

„Буда!“, въздъхна в себе си Зи-лин.

— От което следва, че е замесено и семейството й, така ли?

— Точно така.

Зи-лин направи няколко дълбоки вдишвания и издишвания. Едно е „гуай лох“ да се отбива в някой публичен дом и да изпитва сексуална наслада с китайска проститутка, но съвсем друго е той да има тайна връзка с момиче от класата на мандарините. Особено когато този „гуай лох“ е наследник на една от най-големите търговски империи в Шанхай. Семейството му притежава всичко — авторитет, пари, влияние. Твърде възможно е бащата на момичето да има делови отношения с Бартън Сойър и в такъв случай той ще иска удовлетворение. Андрю ще трябва да се ожени за дъщеря му и нещата ще претърпят сериозна промяна. В това отношение опасенията на младежа са напълно основателни. Ако Бартън Сойър прехвърли титлата „тайпан“ на Андрю, цялата му компания ще се окаже длъжник на семейството на булката. А това старият Сойър никога няма да допусне. Бавно и с нежелание той ще стигне до заключението, до което младежът вече беше стигнал и до което Зи-лин се приближаваше в момента: новият тайпан на „Сойър & синове“ трябва да бъде някой от по-малките братя на Андрю. Зи-лин отлично познаваше и двамата — веднага си даде сметка, че никой от тях не притежава деловите способности на Андрю и не става за тайпан.

— От коя фамилия е момичето?

— Жиу.

— Жиу Хи-мин?

— Да, вуйчо — прошепна Андрю, притиснал с длан ушите си.

Охо, въздъхна в себе си Зи-лин. Жиу Хи-мин беше един от най-известните профсъюзни лидери в Шанхай, под негово влияние бяха поне 70 процента от работниците в „Сойър & синове“. Ако реши, може да предизвика сериозни затруднения в дейността на компанията.

— Страхотна бъркотия, вуйчо — въздъхна Андрю и разтърка очи. — Признавам, че положението е ужасно!

Зи-лин наблюдаваше бамбуковите капаци на прозорците, които потрепваха от напорите на вятъра. Новината беше лоша, последен пирон в ковчега на дълбокото му безпокойство от приближаващата се война. Имаше предчувствието, че предстоящите събития ще променят из корен съдбата на родината му. А дилемата на Андрю още повече ги засили. Спомни си какво беше казала Атена: Ние двамата сме безпомощни. В този момент обаче разбра, че тя греши.

Извърна очи към младежа, който вече откровено ридаеше.

— Спокойно, Андрю! — повиши глас той. — Това едва ли е най-подходящото поведение за един бъдещ тайпан! Човек трябва да бъде силен дори пред смъртната опасност! Никога не показвай слабостта си! Тайпанът винаги трябва да е силен, иначе враговете му ще го разкъсат! Защото тайпанът мисли не само за себе си, а за цялата своя империя, изградена с цената на много пот и сълзи!

— Да, вуйчо — промълви младежът и избърса сълзите от очите си.

— Горе главата!

— Да, вуйчо.

— Господарят на търговската къща не трябва да бъде виждан със сведена глава. Това е знак за поражение. Но ти няма да търпиш поражения, Андрю. В противен случай ще се простиш с надеждата да заемеш мястото на баща си.