Владетелят (Част I)
- Автор: ван Ластбадер Эрик
- Язык: болгарский
- Переводчик: Веселин Лаптев
- Жанр: Классическая проза
Электронная книга - «Владетелят (Част I)». Краткое содержание книги:
Брилянтен роман!
Джейк Мейрък е сред най-добрите служители на Агенцията — тайна институция, подчинена пряко на президента на САЩ.
Хладнокръвният убиец Ничиреншу, заклет враг на Джейк, владее всички бойни изкуства…
Ши Зи-лин е високопоставен министър в Пекин, оцелял сред урагана на историята.
Кой от тях ще се окаже истинският Владетел?
Цената е Хонконг — ослепителният диамант на Изтока…
— Много мило от твоя страна, вуйчо — склони красивата си глава Андрю. — Зная колко си зает… — млъкна и се поколеба за миг като буксуваща машина. Но Зи-лин усети, че иска да каже още нещо, и реши да му помогне.
— Изглеждаш ми разтревожен, Андрю — промълви той. — Мога ли да ти помогна с нещо?
Младият Сойър въздъхна с открито облекчение, приведените му рамене се поизпънаха.
— Ами просто се питах… — гласът му отново заглъхна, дланите му несъзнателно се потъркаха една в друга. — Не зная как да го кажа… Питах се дали… Дали не бих могъл да те посетя довечера у дома?… И да си поговорим…
Зи-лин със смайване видя болката в очите на младия човек.
— С баща ти всичко ли е наред? — попита той.
— Баща ми не знае нищо, вуйчо — отвърна Андрю и в гласа му се промъкна умолителна нотка: — Нека нещата си останат такива…
Зи-лин замълча, очите му не слизаха от лицето на Андрю. Това очевидно смути американеца и той неспокойно се размърда.
— Добре, добре — усмихна се Зи-лин. — Ти винаги си добре дошъл у дома, Андрю. — Отново му направи впечатление нескритото облекчение, плъзнало се по лицето на младежа. — Удобно ли ти е в девет часа?
— О, да. Разбира се, вуйчо — Андрю скочи на крака и сграбчи ръката му: — Благодаря ти! И извинявай, че те отклоних от работата…
Зи-лин пристъпи към прозореца и замислено се загледа след високата фигура на младежа, която с едри крачки се отдалечаваше по крайбрежната улица.
По капаците на прозорците потропваха студени дъждовни капки. Потънал в сметки и изчисления, Зи-лин се опитваше да намери безопасно място за собствеността на братята Ши в навечерието на военната буря. На вратата се почука и Атена въведе Андрю.
Зи-лин се обърна, на лицето му се появи любезна усмивка.
Беше махнал европейския костюм, с който ходеше на работа, а вместо него носеше традиционните блуза и панталон, над които беше наметнал халат от тъмносиня коприна.
— Радвам се, че дойде, Андрю — поклони се той. В гласа му имаше странна нотка — сякаш той беше инициатор на тази среща. — Заповядай, настанявай се. Атена вече е запарила чай.
Заеха места върху столове с драконови крака. Бамбуковите щори бяха спуснати и напълно ги изолираха от противното време навън. Върху тях бяха изрисувани бълващи огън дракони, над главите им летяха бели чапли, вдигнали клюнове към синия лазур.
След миг Атена се появи отново, в ръцете й имаше изящна табличка от лакирано дърво с две малки чашки чай. Остави ги на масата и тръгна да излиза, никой от двамата не я задържа.
В чест на госта си Зи-лин беше поискал чай от сорта „Черен дракон“ вместо обичайната жасминова смес, която се пиеше през зимата. Андрю не пропусна да отбележи това, както и факта, че са седнали с лице на югоизток — според изискванията на „ше“ — Часа на змията. Душата му се изпълни с благодарност от любезността на Зи-лин.
Дъждът упорито барабанеше по бамбуковите капаци, сякаш искаше да проникне в топлата стая. Кабинетът на Зи-лин се намираше в задната част на къщата. През деня оттук се разкриваше красива гледка към водата, а през нощта беше тихо и спокойно. Кабинетът беше отделен от останалите помещения чрез дълъг коридор, който имаше два завоя надясно.
Стиснал порцелановата чашка с длани, Зи-лин се наслаждаваше на топлината, която проникваше в тялото му. Отпи една глътка и я задържа в устата си, за да се наслади напълно на богатия аромат. Очите му крадешком опипваха Андрю. Красивото европейско лице, събрало в себе си чертите на майката и бащата, беше уморено и разтревожено, под очите му се очертаваха синкави кръгове.
— Миналата седмица видях Викин — промълви Зи-лин. — Имах работа на север и случайно попаднах на него. Изпраща ти най-добри пожелания и се надява, че през пролетта ще дойде насам да се видите.
Андрю само кимна с глава. Споменаването на стария училищен приятел не успя да го извади от мрачното настроение.
— Майка ти добре ли е?
— Да — кимна Андрю. — Благодаря.
— Човек винаги има нужда от здраво и единно семейство — промълви Зи-лин и отпи глътка от силния черен чай. — Само така индивидът може да постигне душевно равновесие, Андрю. Без семейство човек слиза под нивото на дивите зверове. Може да оцелее, но нищо повече. Лишава се от възможността да живее според заветите на Буда…
Ръцете му се скръстиха в скута, очите му се насочиха към прозореца:
— Каква буря! Вече сме в „Ли чун“ — началото на пролетта, само след месец настъпва периодът „Жин Ше“ — събуждането на насекомите — главата му мрачно се поклати: — Но това време изглежда се е побъркало!
— Вуйчо — вдигна глава Андрю и внимателно остави почти пълната чашка върху масата, — изправен съм пред ужасна дилема…