Стингър
- Автор: МакКаммон Роберт Рик
- Год: 1994
- Язык: болгарский
- Год: Хермес
- ISBN: 954-459-164-8
- Переводчик: Мая Керезова
- Жанр: Ужасы
Электронная книга - «Стингър». Краткое содержание книги:
Излезе от гробището за коли на десетина метра северно от мястото, където бяха влезли. Нямаше представа колко време му беше отнело това. Продължи да върви на юг покрай падналата ограда и накрая видя мерцедеса на Мак Кейд пред себе си.
Тетанус започна бясно да лае и да се изправя на задните си крака върху седалката. Зарра седеше на паважа и трепереше. Беше свил колене под брадичката си и притискаше с две ръце камшика към гърдите си. Той вдигна глава и видя Рик. Изсумтя изненадано и с мъка се изправи на крака.
Мак Кейд стоеше в края на двора и така стискаше трийсет и осем милиметровия си пистолет, че кокалчетата на ръцете му бяха побелели. Той се извърна рязко и насочи пистолета към фигурата, която току-що бе изникнала от дима. Преди около петнайсет минути Джой Гаракоун бе профучал край него с такъв писък, че бе надвикал дори касетофона му. Скоро след това се беше появил Зарра и беше избърборил нещо за опашато чудовище, което убило Доминго Ортега.
— Стой! — извика Кейд с разширени от уплаха очи. — Спри на място!
Рик го послуша. Залитна, без малко да падне.
— Аз съм — каза той.
— Къде е Ортега? — Привидното хладнокръвие на Кейд се беше изпарило. В гласа му се долавяше страхът на малко момче. — Какво стана със свещеника, човече? — Той не махаше пръста си от спусъка.
— Мъртъв е. Там някъде. — Рик махна с тежка като олово ръка.
— Казах ви да не ходите там! — изкрещя Кейд. — Нали? Казах ви да не го правите, глупаци такива! — Той се взря в тъмнината да търси Тифус. Преди няколко минути кучето с лай и ръмжене се беше втурнало натам и не се бе върнало. — Тифус! — викаше го. — Върни се, момчето ми!
— Трябва да предадем нещо на Ванс — каза Рик. — ТО иска да ГО види.
— Тифус! — Кейд направи три крачки, но не се осмели да продължи. Бодлива тел се закачи за панталона му и по лицето му избиха едри капки пот. — Тифус! Хайде, ела!
Тетанус продължаваше да лае. Кейд обикаляше покрай телта, викайки Тифус. Гласът му започна да трепери от напрежение.
— Казах, че трябва да потърсим Ванс! — повтори Рик. — Веднага!
— Трябва да намеря кучето си! — извика Кейд. Лицето му беше посърнало. — Нещо се е случило с Тифус!
— Остави кучето! Отец Ортега е мъртъв. Трябва да кажем на шерифа.
— Казах ви да не влизате там! Казах ви, че всички сте откачили! — Кейд усети, че го обзема слабост. Чувстваше се като слънце при слънчево затъмнение. Богатството му от коли се беше превърнало в боклук и този дим му намирисваше на изгорели синдикални пари и кожа — неговата. — Тифус! — изкрещя с прегракнал глас. — Върни се!
Гласът му отекна над развалините. От добермана нямаше и следа.
— Ще ни закараш ли до Ванс или не? — попита го Рик.
— Не мога… да изоставя приятеля си — Нещо, което дълго беше потискал, се отприщи в него. — Тифус е там някъде. Не мога да го оставя.
Той се вгледа в момчето, за да се увери, че го е разбрало, после каза задавено:
— Можеш да вземеш колата. Хич не ми пука.
Кейд тръгна навътре в двора, а Тетанус, като видя господаря си да отива, скочи от мерцедеса и го последва.
— Не! — изкрещя Рик. — Недей!
Кейд продължи. Погледна назад. Потното му лице се беше изкривило в ужасяваща усмивка.
— Трябва да знаеш кои са приятелите ти, момче. Трябва да държиш на тях. Помисли върху тези неща.
Той свирна на Тетанус и доберманът се появи до него. После отново започна да вика Тифус. Двете фигури изчезнаха в мрака и гласът на Кейд постепенно заглъхна.
— Качвай се в колата — каза Рик на Зарра и момчето замаяно се запрепъва към нея. Рик се отпусна зад волана, завъртя ключа на запалването и включи на заден ход.
33. Плътта
— Здрасти, Ной — каза Ърли Макнийл на Ной, когото Том въведе в клиничната лаборатория. — Затвори вратата след себе си, ако обичаш.
Туайли премигна няколко пъти на ярката светлина от аварийните лампи и се огледа. Очите му бяха свикнали с полумрака в параклиса за погребения, където палеха само свещи. В лабораторията бяха шерифът Ванс, Джеси Хамънд и някакъв тъмнокос мъж, подстриган много късо и с риза, оплескана в кръв. Тъмнокосият седеше на маса от неръждаема стомана и държеше лявата си китка. Не, разбра Туайли само след секунда; не, ръката върху китката му не беше негова. Това беше откъсната от лакътя ръка.