Стингър

— Майка ми не е отглеждала глупаци — отвърна Кейд, а те тръгнаха към двора, като внимаваха къде стъпват. — Ще кажа на Ной Туайли къде да намери телата ви.

Но те не му обърнаха повече внимание и започнаха да влизат навътре, покрай купчини остър като бръснач метал и тлеещи отломъци. Скоро от касетофона на Кейд гръмна стържеща музика, толкова шумна, че би могла да спука тъпанчетата и на Господ. Алис Купър виеше за някакви умрели бебета в кухненски бюфет.

Песъчливата земя беше осеяна с части от двигатели и коли, обгорели дъски, тухли и други боклуци. Зарра изостана, за да порови в деформираното шаси на нещо, което приличаше на порше, обърнато наопаки при удара. Отец Ортега видя някаква окървавена мъжка риза, но не й обърна внимание. Димът от тлеещите гуми се стелеше ниско над земята. Не полъхваше никакъв ветрец. В средата на купчините отломки и боклуци грееха яркочервени въглени. Черната пирамида извисяваше ръст застрашително близо. Рик се поколеба, погледна към стълба светлина, който излизаше от върха й и се усукваше около оста си с хипнотизиращо въздействие, после пак тръгна.

Не можеше да се отърве от чувството, че го наблюдават. Това чувство беше добре развито у него поради необходимостта в училище да се пази от ренегати, които биха могли да го нападнат в гръб и повалят с един удар в бъбреците. Косата на тила му настръхна и той продължи да се озърта, но не виждаше нищо, което да се движи сред дима. Това е нещо повече от наблюдение — реши той. Сякаш усещаше как го разчленяват, измерват, разглеждат — като при дисекция на жаба в час по биология.

— Доста е зловещо тук — измънка Зарра, който вървеше от дясната му страна. Разбра, че и той изпитваше същото.

Пресякоха двора и стигнаха до купчината от натрошени тухли и метални подпори, която Кейд им беше посочил. Недалеч от нея имаше могила от коли и пикапи, сплескани заедно. Приличаха на чудновата скулптура. Джой Гаракоун коленичи, започна да разчиства строшени тухли от купчината и да вика баща си.

— Вие със Зарра започнете от другата страна — предложи Ортега.

Те заобиколиха срутената сграда и се натъкнаха на изгорен труп, проснат близо до смачкан небесносин корвет. Главата на трупа бе премазана и счупените зъби блестяха в зейналата уста. Който и да беше мъжът, имаше червеникаворуса коса и беше бял. Не беше бащата на Джой. Тежката мазно-сладникава миризма на горено месо ги удари в носа и Зарра взе да се задушава.

— Ще изригна като вулкан, човече!

Обърна се и побягна на няколко метра, навел глава към земята. Рик стисна зъби, отмина мъртвеца и се поспря, за да изчака гаденето да премине. Оправи се, слава богу. Беше готов за работа. Зарра се върна с прежълтяло лице.

Започнаха да търсят сред руините на отделението за двигатели, като разчистваха планини от тухли. След десет минути Ортега откри още един мъртвец. Беше Карлос Хермоса бащата на Рубен. От начина, по който беше изкривено тялото, Ортега разбра, че вратът и гръбнакът му бяха счупени. Прашен и запотен, Джой се вгледа за миг в трупа и мълчаливо продължи да работи. Ортега направи кръст над трупа и пак се зае да разчиства тухли.