Пъклена кръв

Отвърна на въпроса му, за да се разсее от тревожните мисли.

-      Днес имаме само едно пладне.

-      Но защо си толкова сигурна? - попита Рун от другия край на кабината. Лъвчето се протегна на съседната седалка и изви гръб.

Елизабет отговори преди Ерин:

-      Вижте луната.

Всички се обърнаха към прозорците. Пълната луна почти докосваше пламтящия диск на слънцето.

Джордан се долепи до Ерин, за да погледне през прозореца, после каза:

-      Бернар спомена, че днес ще има затъмнение. Но само частично, ако си спомням правилно.

-      Частично във Франция - поправи го Ерин. - Толкова далеч на изток ще е пълно. Проверих, докато пътувахме насам. Пълното затъмнение ще настъпи в Хималаите в дванайсет часа и една минута.

Припомни си стенописа от къщата на Едуард Кели. Онова кървавочервено слънце над черното езеро можеше да е художествено представяне на пълно слънчево затъмнение.

Искаше ѝ се да бяха стегнали по-бързо до това място. Пилотираният от Кристиан „Сайтейшън X“ се носеше на максимална скорост над Европа и Азия. По пътя Бернар редовно им се обаждаше по сателитния телефон, за да им съобщава за положението на земята, за серията нападения, извършвани в тъмните градове, над които летяха. Стригоите и бласфемарите ставаха все по-дръзки и силни, докато вълната на злото се разпространяваше и нарушаваше баланса в тяхна полза. Но тези чудовища бяха само искрата на огнената буря. Обикновената паника вършеше останалото и раздухваше пламъците на хаоса още по-силно.

Кристиан заобиколи планината и пред тях се появи малко селце, сгушено в подножието на склона. От комините на островръхите покриви се издигаха струйки пушек - хората в къщите готвеха, смееха се, живееха. Гледката напомни на Ерин какво се борят да запазят.

Самотен як вървеше по тясна пътека в снега. До него крачеше облечен в ярки дрехи човек с нахлупена над кръглото лице шапка. Тъмнокожият човек и животното спряха, за да погледат хеликоптера.

Ерин притисна длан в стъклото и им пожела дълъг и щастлив живот.

Селото изчезна зад тях. Последният знак за човешко присъствие беше един будистки храм, целият окичен с навързани молитвени знаменца.

Но това не беше храмът, за който бяха дошли.

Кристиан продължи напред към мястото, отбелязано на картата на’Юг.

-      Не виждам никакво езеро, освен ако не е под целия този сняг. Може да се наложи да направя кръг.

Докато той издигаше машината, Ерин забеляза отдясно падина с формата на купа.

-      Натам! - извика тя, наведе се напред и посочи.