Пъклена кръв
- Автор: Кантрелл Ребекка, Чайковски Джим
- Серия: The Order of the Sanguines Trilogy #3
- Год: 2015
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546555861
- Переводчик: Венцислав Божилов
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Пъклена кръв». Краткое содержание книги:
Рун се обърна към доктора.
- След колко време ще може да пътува?
Старецът го погледна смаяно, сякаш не вярваше на ушите си.
- След дни, дори седмици!
- Готов съм - каза Джордан и се помъчи да се надигне - и дори успя. - Ще спя в самолета.
Разтревожената Ерин се обърна към Рун. Погледът ѝ го умоляваше да разубеди Джордан, да се вслушат в думите на доктора.
Рун обаче ѝ обърна гръб и каза:
- Тръгваме.
Единствена Еушзабет зърна лицето на Рун, докато той минаваше покрай нея. Видя как изричането на тази дума пред Ерин го беше съсипало.
И сърцето на Елизабет също бе смазано, когато осъзна колко много Рун обича тази жена.
Затова тя го остави да се махне - както от стаята, така и от сърцето ѝ.
„Има друг, който се нуждае повече от мен“.
35.
19 март, 22:04
Рим, Италия
Томи тичаше по тъмната улица към сиясщия купол на „Свети Петър“. Площадът пред базиликата обикновено бе пълен с туристи, които се шляеха и зяпаха, но тази нощ бе пуст заради полицейския час. Десетки патрули от въоръжени мъже и сангвинисти в цивилни дрехи кръстосваха града.
В самия град ревяха сирени и се чуваха писъци. Навсякъде бушуваха пожари и безброй стълбове дим се издигаха в небето.
Томи се препъна и падна. И един от тримата му телохранители сангвинисти моментално го вдигна. Тримата го местеха от апартамента му до реката във Ватикана.
„За твоя защита“, както му бе обяснено.
Беше се опитал да възрази, тъй като се боеше, че Елизабет няма да знае къде е. Беше се опитал да ѝ се обади след залез, когато страхът му растеше заедно с хаоса навън, но мрежата беше претоварена.
На входа към площада беше издигната барикада - метални прегради, високи три метра. Отгоре имаше снайперисти в специални бронирани кабини. Огромни прожектори светеха в подножието на преградата и осветяваха околните улици.
Градът беше под обсада.
Но от кого?
По-рано беше гледал новините на Би Би Си, които показваха репортажи за нощни нападения по цяла Европа и по останалия свят. Патрули обикаляха големите градове, особено след залез-слънце. Рим не беше единственото място, където бе обявено военно положение.
Томи имаше чувството, че стригоите са станали по- силни и са излезли от контрол.
Когато стигнаха барикадата и ги пуснаха да влязат, Томи зяпна безбройните швейцарски гвардейци и сангвинисти вътре, заели позиции покрай стените и по балконите около площада. Още въоръжени хора бързаха да попълнят редиците им, преди портите да се отворят.
Сякаш Църквата събираше въоръжените си сили, за да се защити, като оставяше всички останали да се оправят сами.
Поведоха го през площада към базиликата. Огромните ѝ врати бяха покрити с нови метални брони.
- Вътре ще си в безопасност - каза един от телохранителите му.
„Може би...“
Тревогата за Елизабет го изгаряше. Какви ли беди я бяха сполетели? Томи егоистично искаше тя да е до него. Едва тогава щеше да се почувства наистина в безопасност. Но в същото време знаеше, че има неща, от които не би могла да го защити дори Елизабет.
Закашля се, прикри устата си с ръка и се преви от болка.
Погледна дланта си.
Кръв.
ШЕСТА ЧАСТ
Змии, рожби ехиднини, как ще избегнете осъждането за в геената?