Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » Пъклена кръв
Пъклена кръв - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

Пъклена кръв

Электронная книга - «Пъклена кръв». Краткое содержание книги:

В първия роман от серията за Ордена на сангвинистите „Кървавото евангелие“ Джеймс Ролинс и Ребека Кантрел съчетават наука, мит и религия, за да ни представят един зашеметяващ свят, в който чудесата имат нов смисъл и борбата между доброто и злото е далеч по-сложна, отколкото сме си представяли. С епичния завършек на трилогията „Пъклена кръв“, авторите ще ни отведат до самата преизподня, ще ни накарат да надникнем в бездната и да се изправим срещу най-големите си страхове, за да отговорим на върховния въпрос – каква цена ще платим за окончателното спасение?
1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 156
Перейти на страницу:

Лъвчето подуши подноса и Рун махна на любопитното животно да се дръпне назад.

Тримата монаси заобиколиха масата, хванаха Ерин, Джордан и Рун за ръце и ги отведоха при различни ъгли на подноса. Всеки от тях застана на един ъгъл, а дърветата заемаха четвъртия.

Сао посочи и пръстът му се задържа над мъничка фигурка в пясъка, намираща се от страната на Ерин. Пусна пред нея малък рубин и каза напевно:

-      Слънцето изгрява на изток.

Друг монах пристъпи до Рун и с малка сребърна пипета пусна съвършена капка вода като перла върху пясъка пред фигурата от тяхната страна.

-      Луната залязва на запад - каза Сао.

Последният монах се наведе до Джордан и леко духна зелено зрънце от малката си длан. То се понесе надолу и кацна пред изобразената там фигура.

-      Градината събира светлина от юг - каза Сао. След това отиде при последния ъгъл и посочи двете нарисувани дървета. - А вечните корени закотвят севера.

-      Какво означава това? - попита Джордан.

-      Така ще отворим портала, нали? - попита Ерин.

Сао кимна.

-      Камъните трябва да бъдат поставени на стълбове, всеки на съответното му място. Когато слънцето достигне зенита и светлината му падне върху тях, камъните ще засияят и светлината им ще озари езерото. Щом лъчите им се съберат, ще се роди нова светлина, която ще бъде чисто бяла.

Ерин изглеждаше леко скептична.

-      Значи казвате, че трите отразени цвята - червен, син и зелен - ще се обединят, за да се получи бяла светлина.

Джордан се изправи.

-      Има логика. Също като старите телевизионни екрани, в които има излъчватели на същите цветове. От тях се получават всички останали.

Сао предложи по-елегантен отговор.

-      Мракът е отсъствие на светлина, докато в бялото се крие дъга.

-      Пълният спектър - каза Джордан.

-      И после какво? - попита Елизабет, която не разбираше всичко това, но засега го приемаше.

-      Чистата светлина ще прониже вечния мрак на езерото - обясни Сао. - И злото отдолу ще се издигне на повърхността подобно на цирей, пробит с нагорещена игла. Но не се бойте, пирамидата от светлина, създадена от трите камъка, ще удържи родените в зло същества и ще им попречи да влязат в нашия свят.

Елизабет започна да разбира.

-      Като клетка с решетки от светлина.

-      Точно така - рече Сао. - Но трябва много да внимаваме. Ако камъните помръднат, докато порталът е отворен, решетките от светлина ще се счупят и злото ще излезе на свобода.

-      Имам усещането, че сте го правили и преди - каза Джордан.

-      Така ли връщате създанията, които се измъкват? - попита Ерин. - Онези като онова йети?

На лицето на Сао се изписа скръб.

-      Това е единственият начин да ги върнем в тъмния им свят и да възстановим равновесието тук.

Единият от монасите леко докосна с пръст робата на Сао, сякаш го подканваше да побърза. За тези тихи души простият жест сигурно бе еквивалент на рязко разтърсване.

Сао кимна.

-      А сега сме изправени пред още по-тежка задача. Мракът набираше сили през последните няколко месеца. Тъмният владетел, който управлява долу, онзи, когото наричате Луцифер, е скъсал оковите си, за да пробие повърхността на езерото. Трябва да отворим портала и да поправим скъсаните окови, преди да се е освободил напълно.

-      И как ще го направим? - попита Ерин.

-      Трябва да го призовем при портала, да го подмамим с онова, на което не може да устои. - Сао ги погледна. - С децата на този свят - Воина, Жената и Рицаря, който е овладял черната кръв на владетеля.

Ерин го погледна втрещено.

Джордан поклати глава.

-      Иначе казано, ще играем ролята на стръв.

Дори Рун изглеждаше потресен.

-      И след като призовем Луцифер, какво трябва да направим? Как да го оковем наново?

-      Приготвили сме се за този ден. Още преди хилядолетия. Благословеният храм бе изсечен не само като хранилище за трите камъка, но и да защитава и запази свято велико съкровище, направено от велики ръце. Единствено Просветленият може да създаде подобно съвършенство.

Сао се обърна и се поклони на статуята.

-      Буда - с благоговение промълви Ерин.

Тримата монаси пристъпиха към статуята и Сао отвори в корема ѝ вратичка - тя беше така майсторски скрита, че дори Елизабет не бе успяла да я забележи. От кухината вътре другите двама монаси извадиха голям сандък от полирано бяло дърво, върху чиито стени бяха изрисувани цъфнали лотоси.

1 ... 126 127 128 129 130 131 132 133 134 ... 156
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)