Душегубеца
- Автор: Догерти Пол
- Год: 2010
- Язык: болгарский
- Переводчик: Борислава Велкова
- Жанр: Другие детективы
Электронная книга - «Душегубеца». Краткое содержание книги:
— Ще получиш каквото поискаш! — заяви дрезгаво той. — Само го назови!
Фрогмор коленичи.
— Имам врагове, ваше величество, които между другото са и ваши врагове…
19.
Каренска беше нова крепост, построена от инженерите на Иван върху леко възвишение, и се намираше на около десет левги от руско-турската граница. Високите й стени, осеяни с множество бойници, бяха изградени от сив гранит, а над входа й и в ъглите се издигаше по една четвъртита стражева кула. Царят беше платил скъпо и прескъпо и беше оборудвал всяка една от тях с немски оръдия. Зад този защитен пръстен имаше замък, както и множество конюшни, складове и изби, в които се съхраняваха провизии и боеприпаси. Ако някой враг успееше да проникне в крепостта, обитателите й можеха да се скрият в грамадната централна кула от сив камък, която се издигаше на сто и шейсет стъпки над земята.
Около Каренска се простираха необятни пасбища, из които обикаляха различни номадски племена заедно със стадата си. Вече беше началото на май и зеленината, доскоро подхранвана от топящите се снегове, вече повяхваше, но затова пък полските цветя изпъстряха пейзажа с шарките си. Ястреби и керкенези се носеха в небето в търсене на плячка, сладкопойни птици гнездяха във високата трева и се готвеха да огласят лятото с песните си. На юг земята се спускаше към реката, която бележеше границата с Османската империя; на север и изток се издигаха тъмни гори.
При вида на тази дива и пуста околност Ребека нямаше как да не си спомни за кървавите си видения. Въпреки това тя все още се чувстваше твърде слаба и замаяна, за да обърне внимание на приликата.
— Мислехме, че ще умреш — каза й Сен Клер, сядайки на едно столче до леглото й. — Кожата ти гореше, а тялото ти непрекъснато плуваше в пот.
— Какво стана?
Йезуитът се намръщи.
— Иван и Васлов ни измамиха. Пратениците, които отведоха Фрогмор, са искали да вземат и нас. Царят на Русия обаче не обича да прекланя глава пред турците.
— И затова се е престорил, че сме избягали, така ли?
Сен Клер кимна.
— Васлов ни остави да се измъкнем от гората, но когато наближихме Киев, ни обгради отряд конници и теб те удариха по главата — той огледа раната на темето й. — После ни доведоха в Каренска.
— Но защо?
— Иван изчаква. Ако турците го притиснат, ще ни предаде на тях. Ако ни забравят обаче — йезуитът сви рамене, — може и да ни пусне, а може и да ни остави тук до края на дните ни.
Ребека затвори очи и въздъхна.
— Фрогмор иска смъртта и на трима ни — продължи Сен Клер. — Вече му е дошло до гуша аз и Купър да го следваме по петите, но преди всичко, Хризостома, магьосникът иска да се отърве от теб. Едва след като те унищожи, той ще може да си отдъхне и да се посвети изцяло на новите си турски господари.
— Толкова ли съм важна? — попита Ребека стреснато.
— Да, толкова. Фрогмор познава законите на природата и много добре знае, че дори един велик магьосник като него не може да се измъква до безкрай. Известно му е, че в един момент идва време за разплата, и гледа на теб като на огромна заплаха.
— Трябва да сложим край на всичко това — заяви Купър, удряйки се с юмрук по коляното — и най-после да затрием Фрогмор от лицето на земята! — албиносът седна в другия край на леглото. — Докато ти беше трескава, Сен Клер ми каза как можем да унищожим магьосника. Аз обаче…
— На него му е трудно да повярва, че това е единственият начин — намеси се йезуитът. — Но това е самата истина, Уилям.
— Планирал си всичко от самото начало, нали? — обвини го Купър.
— Всичко, което се случи дотук, не можеше да стане против волята на който и да е от вас двамата.
Албиносът поклати глава. Сен Клер взе ръцете на Ребека в своите и заговори на онзи свой странен език. Купър погледна към девойката. Тя усети ревността му и ощипа йезуита по пръстите.
— Какви ги дрънкаш? — подкачи го тя. — И защо непрекъснато говориш на този странен език, сякаш се обръщаш към някого, когото ние не можем да видим?