Под напрежение

— Дай на племенника ми един „размразител Сноукап“. А аз искам да си поприказвам с баща ти.

— Няма проблем. Той е отзад в офиса.

Карл Сноу се беше заровил в някакви фактури. Но вдигна глава и изгледа влизащия Майрън.

— Нали обеща да не се връщаш?

— Съжалявам, но няма как.

— И какво те води насам?

— Това, че ме излъга. Опита се да ми пробуташ версията колко прагматично си бил постъпил, след като нищо не можело да ти върне загиналата дъщеря, нито имало начин Гейбриъл Уайър да влезе в затвора. И че си взел откупа единствено за да помогнеш на Кимбърли. Обяснението ти беше хем красиво, хем логично — но изобщо не ми прозвуча убедително. Особено след като видях как се отнасяш към Кимбърли. И това ме подтикна да прегледам хронологията.

— Коя хронология?

— Лекс Райдър се обажда на Сузи и й съобщава, че Гейбриъл Уайър е мъртъв. Сузи изпада в шок. Но тъй като не може да повярва, отива при Кити да получи потвърждение, че Лекс не я лъже. Дотук добре — килна глава Майрън. — И все пак: защо, след като се среща с Кити, единствения свидетел на убийството на Гейбриъл, Сузи идва тук, при теб?

Карл Сноу мълчеше. Но и нищо ново не можеше да му каже. На Майрън всичко му беше вече ясно. Лекс си мислеше, че Уайър е бил убит от Ейк и Крисп, но това противоречеше на всякаква логика. Печалбата им от „Хорс Пауър“ никак не е била малка.

— На теб ти е станало ясно, че Гейбриъл Уайър е богат връзкар и че убийството на Алиста ще му се размине. Че правосъдието изобщо няма да го накаже за онова, което е сторил на дъщеря ти. Затова си решил да действаш. Което е изпълнено с изключителна ирония.

— Кое по-точно?

— Ами светът смята, че си продал дъщеря си.

— Е, и? Да не мислиш, че това има някакво значение за мен? Мнението на света имам предвид.

— Предполагам, че изобщо не те засяга.

— Вече ти казах: понякога се налага да обичаш детето си насаме. А друг път — и да го жалиш насаме.

А в някои случаи — и да раздаваш правосъдие насаме.

— Възнамеряваш ли да кажеш някому?

— Не.

Изобщо нямаше вид на човек, почувствал някакво облекчение. Вероятно мислите му бяха същите като тези на Майрън. За вълничките. Ако Сноу не се беше наел да раздава еднолично правосъдие — ако не беше убил Гейбриъл Уайър — Кити нямаше да стане свидетел на случилото се и нямаше да търси начин да избяга. Брад сигурно щеше още да е жив. Също и Сузи Т. Но с подобна логика човек стига само до определена точка. Дори собственият му баща се бе възмутил от това родителят да надживее детето си. Дъщерята на Карл Сноу е била убита. Кой можеше да каже кое е редно и кое не?

Майрън стана и се запъти към вратата. Извърна се да си вземе довиждане, но Карл Сноу се бе съсредоточил прекалено усърдно във фактурите си. В салона Мики работеше върху своя „размразител“. До него в инвалидната количка седеше Кимбърли и му вдъхваше кураж. Сниши глас и каза нещо на Мики, при което младежът избухна в смях.