Под напрежение
- Автор: Кобен Харлан
- Серия: Myron Bolitar #10
- Год: 2012
- Язык: болгарский
- Год: Колибри
- ISBN: 978-619-150-062-8
- Переводчик: Венцислав Венков
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «Под напрежение». Краткое содержание книги:
— Ти не ми вярваш — въздъхна Кити. — За това, че Брад ти прости.
Майрън не каза нищо.
— Нима не намери паспорта на Мики? — попита Кити.
Въпросът й съвсем го обърка.
— Намерих го. В караваната.
— Огледай го по-внимателно.
— Кое? Паспортът ли?
— Да.
— Защо?
Тя остана със затворени очи и не му отговори. Майрън за пореден път изгледа хероина. Беше й дал обещание, което никак не му се щеше да изпълни. Но сега, като го вдигна, Кити го спаси от последната му морална дилема.
Завъртя глава и му каза да се маха.
Когато Майрън се върна в болницата „Сейнт Барнабас“, бутна бавно вратата на стаята, в която лежеше баща му.
В тъмното успя да забележи, че баща му спи. А майка му седеше до леглото. Тя се извърна и мярна лицето на Майрън. И всичко й стана ясно. Успя с длан да потисне изскочилия от устата й тих вик. Майрън й кимна. И тя стана и излезе в коридора.
— Кажи ми — рече му тя.
Той й разказа. Тя понесе удара. Политна, изхлипа, но успя да се овладее. И се върна бързо в стаята. Майрън влезе след нея.
Очите на баща му си бяха затворени, а неравномерното му дишане бе придружено със слаби хрипове. Отвсякъде по тялото му излизаха пластмасови тръбички. Майка му пак беше приседнала до леглото. И хвана ръката му със своята, разтреперана от болестта на Паркинсон.
— Нали се разбрахме? — попита го тихо.
Майрън не й отвърна.
Няколко минути по-късно баща му взе да примигва и накрая отвори очи. Майрън преглътна сълзите си и впери поглед в най-скъпия му човек на този свят. В очите на баща му се четеше безпомощно, почти детинско объркване.
— Брад… — успя да промълви единствено бащата.
Майката, без да откъсва поглед от Майрън, завъртя глава. И той я разбра. В крайна сметка тя не желаеше Майрън да лъже баща си, да извърши такова огромно предателство спрямо него. Извърна се към съпруга си, с когото бе преживяла четирийсет и три години, и здраво стисна ръката му.
Бащата се разплака.
— Всичко е наред, Ал — прошепна му тя. — Всичко е наред.
Епилог
Шест седмици по-късно
Лос Анджелис, Калифорния
Бащата вървеше най-отпред, облягайки се на бастуна си.
След операцията на сърцето бе отслабнал с близо десет килограма. Майрън смяташе да го избута по хълма в инвалидна количка, но Ал Болитар отказа категорично. Щял да отиде на крака до гроба на сина си.
Майката, естествено, също бе с тях. И Мики. Бе взел назаем от Майрън един прекалено голям за него костюм. Последен вървеше Майрън, сякаш се опасяваше да не би някой да изостане.
Слънцето напичаше жестоко. Майрън погледна нагоре и усети как очите му се насълзиха. Толкова неща се бяха променили, откакто Сузи дойде за пръв път в офиса му да го моли за помощ.
Помощ ли? Ха-ха. Опазил ги господ от такава помощ.
Съпругът на Есперанца не само бе завел дело за развод, но и настояваше за пълно попечителство над сина им Хектор, изтъквайки като довод и ненормираното работно време на Есперанца, което й пречело да изпълнява майчинските си задължения. Тя толкова се беше притеснила, че помоли Майрън да изкупи нейния дял във фирмата им. Майрън обаче не можеше да си представи и един ден без Есперанца или Уин. Така че след продължителни дискусии решиха да продадат „МБ Пред“. А мегаагенцията, която я купи, предприе сливане и ликвидира названието й.
Благодарение на голямото обезщетение, което й се полагаше при напускане, Голямата Синди реши да се посвети на написването на подробни мемоари, в които да не спести нито един факт. Светът тръпне в очакване.
Уин все още беше в нелегалност. През изминалите шест седмици Майрън бе получил една-единствена вест от него — кратък имейл, който гласеше:
Всички вие сте в сърцето ми.
Но Ю и Ми са в гащите ми.