Под напрежение

— Втори път няма да ме изненадаш — рече Крисп.

— Води ни по пътя, Крисп — усмихна му се Уин.

— Ще ви водя. Но понеже времето ни е кът, първо искам, докато тия приятелчета те държат на мушка, да ти изтряскам един. Ей така, за реванш.

— Господин Ейк ми нареди стоката да не се пипа, преди да са разговаряли — намеси се Якия. — Вървете след мен.

И ги поведе. Зад него тръгнаха Майрън и Уин, а най-отзад — Крисп и двете горили. Пред тях се извисяваше мрачната резиденция, описана от един някогашен мафиот като „трансилванска класика“. Е, тая нощ ни върви на огромни страховити сгради, рече си Майрън. И беше готов да се обзаложи, че дочува отнякъде предупредителните стонове на отдавнашни мъртъвци.

През задния вход Якия ги вкара в антре, в което имаше рамков металдетектор, после за всеки случай прекара по тях и ръчен такъв. Майрън си наложи да не се вълнува, но не преставаше да се чуди къде ли е скрил Уин оръжието си. В никакъв случай не би допуснал да се набута в подобна ситуация невъоръжен.

След като приключи с ръчния детектор, Якия опипа грубо Майрън. Оттам се прехвърли и на Уин, където се забави по-дълго.

— Най-подробно, съгласно първоначалната оферта — отбеляза Уин. — Имате ли си бурканче за бакшиши?

— Смей се, смей се — рече Якия. Отвори някакъв гардероб и извади оттам два сиви анцуга. — Събличате се чисто голи и обличате тези дрешки.

— Надявам се, че са сто процента памук — каза Уин. — Имам крайно чувствителна кожа, а освен това и репутация, че съм почитател на висшата мода.

— Смей се, смей се — повтори Якия.

— А пък и сивото никак не ми отива. Направо ме обезличава. — Но и Уин започваше да звучи леко напрегнато. Тонът му все повече напомняше на подсвиркване в мрака.

Двете горили се захилиха и извадиха пищовите си. Майрън хвърли поглед на Уин. Уин сви рамене. Не им оставяха кой знае какъв избор. И двамата се съблякоха по бельо, но Якия ги накара и него да свалят. Този път… опипването… слава богу, бе съвсем кратко. Хомофобската задявка на Уин очевидно бе понамалила ентусиазма им за престараване. Когато приключиха, Якия им подаде по един анцуг.

— Обличайте се.

Направиха го без никакви приказки.

— Господин Ейк ви очаква в библиотеката — обяви Якия.

Най-отпред тръгна Крисп с лека усмивка на устните си. Якия и момчетата останаха в антрето. Дотук нищо изненадващо. Историята с Гейбриъл Уайър несъмнено се пазеше в най-строга тайна. Майрън подозираше, че е известна единствено на Ейк, Крисп и най-много на един придворен адвокат. Но в никакъв случай и на охранителите.

— Няма ли да е по-добре да ме оставиш аз да говоря? — предложи Майрън.

— Окей.

— В едно си прав. Хърман Ейк ще гледа преди всичко да защити личните си интереси. А ние държим в ръцете си кокошката, която снася златните му яйца.