Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Рейт пое дъх през счупения си нос. Треските изскърцаха под ботушите му, когато пристъпи в огромния храм на Единствен бог.
Покривът не беше довършен — гредите се открояваха тъмни на фона на бледосивото небе. Дъждът капеше по мозайката на пода, също недовършена. Вътре имаше дълги пейки. Вероятно за вярващите, дошли да се молят в храма, но днес в него нямаше вярващи. Само воини от Ванстерланд, които пиеха, смееха се и рушаха.
Един седеше на една от пейките, вдигнал крака на друга. Беше се загърнал като с наметало в една от красивите, златни завеси, килнал назад глава и изплезил език, за да улови капките дъжд от гредите на покрива. Рейт мина покрай него, покрай високи, гладки колони, идеално прави като стволовете на дървета. Бяха толкова високи, че чак вратът го заболя от гледане нагоре.
В средата на просторната зала, върху голяма маса, лежеше тялото на човек. Беше увито в пурпурна, извезана със златен ширит плащаница, която се спускаше до земята. Кльощавите му, криви като ноктите на граблива птица ръце, стискаха инкрустирана със скъпоценни камъни дръжка на меч, положен на гърдите му. Сориорн стоеше до масата и гледаше смръщен надолу.
— Малък е — обяви знаменосецът на Горм, който беше зарязал някъде повереното му за носене знаме. — За Върховен крал.
— Това е той? — промърмори Рейт, загледан в изпитото лице на масата. — Най-великият сред мъжете, седящ между крале и богове? — Приличаше повече на търговец на роби, отколкото на владетеля на цяло Разбито море.
— Мъртъв е от дни. — Сориорн измъкна меча от безжизнените ръце на Върховния крал и едната се отпусна на масата до тялото. Постави острието на пода, стъпи върху гарда на дръжката и извади отнякъде длето, което постави под инкрустираната със скъпоценни камъни топка на дръжката. После се заоглежда. — Да имаш чук?
— Нищо нямам — отвърна Рейт. Беше самата истина.
Високите стени на отсрещния край на залата бяха изрисувани с розово, небесносиньо и златисто — странни сцени на летящи, крилати жени, които Рейт не разбираше. Сигурно бе отнело седмици работа да завършат такъв стенопис. Воините на Горм се кискаха доволно, докато се упражняваха в хвърляне на секири по него. Смееха се и къртеха големи парчета мазилка, които се търкаляха по пода. Същите мъже, с които навремето се беше смял и Рейт. Същите, с които гледа как горят ферми по границата с Гетланд. Днес дори не извърнаха очи да го погледнат.
В далечния край на залата имаше мраморен подиум, а върху него, масивен, издялан от черен камък блок. Гром-гил-Горм стоеше, подпрял юмруци на него и гледаше високия прозорец зад него. Старателно подредени разноцветни парчета стъкло рисуваха сцена — висока фигура на фона на ослепително слънце протягаше надолу ръце с нещо в тях към брадат мъж.
— Красиво е — промърмори Рейт, наслаждавайки се на това как лъчите на майка Слънце проникваха през прозореца и хвърляха причудливи цветни петна по пода, по каменния блок, по свещите, златния бокал и каната с вино, поставени на него.
Горм извърна поглед настрани:
— Помня времето, когато единствените красиви неща за теб бяха кървища и бойна слава.
Рейт не можеше да отрече истината.
— Изглежда хората се променят, кралю мой.
— Рядко към по-добро. Какво е станало с лицето ти?
— Спорих с една жена.
— Оборващите ѝ аргументи са впечатляващи.
— Ъхъ. — Рейт примижа от болка, докосвайки носа си. — Трън Бату умее да спори.
— Ха! Не казвай, че не те предупредих за нея.
— Боя се, че съм доста невнимателен, кралю мой.
— Границата между дързост и глупост е много тънка, толкова, че дори най-мъдрият понякога не я различава. — Горм започна да върти замислено една от топките от веригата си и Рейт се замисли чий ли меч е балансирала някога. — От известно време гледам и се чудя на този прозорец, но не мога да прозра какво точно изобразява.
— Върховния крал получава трона си от ръцете на Единствен бог, предполагам.
— Прав си! — щракна с пръсти Горм. — Само дето това е просто красива лъжа. Виждал съм човека, направил трона му. Не беше бог, а роб от Сагенмарк с най-отвратителния дъх, който можеш да си представиш. Тогава не го намерих за кой знае колко красива изработка и продължавам да мисля така. Прекалено префърцунен. Ще поръчам да ми направят нов, предполагам.
— Нов трон, кралю мой? — повдигна въпросително вежда Рейт.
— Скоро ще седна на трона в Камарата на въздишките, ще бъда Върховен крал на земите около Разбито море. — Горм извърна очи настрани към Рейт и устните му се разтеглиха в самодоволна усмивка. — Никой друг мъж не е благословен с повече и по-знаменити врагове от мен. Тримата братя, Утрик, Одем и Удил. Лукавата, хитра кралица Лейтлин. Яркия Йълинг. Баба Вексен. Самият Върховен крал дори. Но аз победих всички тях. Със сила, остър ум и добър късмет в битката. По милостта на майка Война и благодарение на подмолността на отец Ярви.