Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
Вдигна секирата.
Рейт издиша бавно, пристъпи между Трън и стареца и се изправи лице в лице с нея.
Не каза нищо. Не мислеше, че можеше да проговори, така се беше стегнало гърлото му. Сърцето му щеше да изскочи. Затова просто стоеше и я гледаше в очите.
Тишина.
Гетландецът с кривата челюст направи крачка към него:
— Размърдай си задника, глупако, преди да съм те…
Без да откъсва очи от тези на Рейт, Трън вдигна показалец и изсъска. Гетландецът закова на място. Очите ѝ бяха хлътнали, заобиколени от тъмни сенки, а ъгълчетата им лъщяха в червено от светлината на елфическата ѝ гривна.
— Махни се от пътя ми — каза тя.
— Не мога. — Рейт отърси щита от ръката си и го пусна на земята. Хвърли секирата си върху него. — Това не е отмъщение. Това е просто убийство.
Белязаната буза на Трън потрепери. Раменете ѝ почти се разтресоха от ярост, когато заговори отново.
— Няма да те моля отново, момче.
Рейт разпери ръце и извърна длани към нея. Усещаше стичащите се по бузите му сълзи, но му беше все едно.
— Щом толкова много искаш да убиваш, почни с мен. Заслужавам го повече от тях.
Той притвори очи и зачака. Не беше чак такъв глупак, не се заблуждаваше, че с това ще изкупи и една стотна от онова, което беше направил. Но просто не можеше повече да стои и гледа безучастно.
Нещо изхрущя и лицето му пламна, пронизано от остра болка. Той залитна, в следващия момент главата му се блъсна в камък.
Светът се завъртя. Устата му се напълни със солен вкус.
Остана да лежи на земята. Замисли се дали кръвта му не изтичаше по улицата. Замисли се дали го беше грижа от това.
Все още дишаше, ако можеше да се съди по излизащите от носа му кървави мехури при всеки дъх. Постави ръка на носа си. Беше станал два пъти по-голям отпреди. Счупен, естествено, съдейки по острата болка, когато го докосна. Изпъшка, претърколи се на една страна и се подпря на лакът.
Свирепи лица, белязани лица, плуваха размазани над главата му. Старецът продължаваше да е на колене и устните му мълвяха молитва. Трън продължаваше да стои зад гърба му със секира в ръка. Гривната ѝ гореше като нажежен до червено въглен. По червеното петно на челото ѝ се досети, че го беше ударила с глава.
— Пфу — изпъшка Рейт.
Костваше му огромно усилие да се надигне на четири крака. Кръвта от носа закапа по бледите му, разперени на камъка длани. Успя да се надигне на коляно, олюля се, разпери ръка и успя да запази равновесие. Замайването му отслабна и той се изправи, макар и трудно, на крака. Застана отново между Трън и стареца.
— Ето ни отново тук. — Прокара език по зъбите си, изплю кръвта, разпери ръце, притвори очи и зачака.
— Проклятие — изсъска отсреща Трън.
— Тоя луд ли е? — попита някой.
— Хайде, убий го и да приключваме — изръмжа онзи с кривата челюст.
Отново тишина, която сякаш се проточи цяла вечност. Рейт стисна още по-силно очи. При всеки дъх счупеният му нос свиреше и той не можеше да го спре.
Нещо изстърга тихо и той отвори плахо едно око. Трън плъзна дръжката на секирата си в халката на колана ѝ и застана с ръце на хълбоците. Той замига неразбиращо насреща ѝ.
Явно нямаше да умре днес.
— Какво да правим? — викна онзи с обецата на носа.
— Пуснете ги да си вървят — каза Трън.
— Просто така? — От устата на гетландеца с изкривената челюст пръснаха слюнки. — Защо те да могат да си тръгнат просто така? Те пуснаха ли жена ми да си върви?
Трън извърна бавно глава към него:
— Още една дума и ще се наредиш в редицата. Казах да ги пуснете да си вървят. — Тя хвана стареца за яката, изправи го на крака и го блъсна към къщите.
Рейт свали бавно ръце. Лицето му пулсираше от болка.
Усети как нещо плесна по бузата му. Обърна се и видя, че гетландецът го беше заплюл.
— Ти, малко копеленце. Ти трябва да умреш тук.
Рейт кимна уморено и изтри буза:
— Ъхъ, сигурно трябва. Но не за това тук.
Сълзите на баща Мир
Отец Ярви вървеше начело. Коридорът кънтеше от ударите на жезъла му в пода. Жезълът, с който уби Яркия Йълинг. Вървеше така бързо, че Кол трябваше да подтичва, за да не изостава. Парцаливото наметало на Скифър плющеше около отпуснатата покрай крака ѝ елфическа реликва. Оръжията и екипировката на Рълф и хората му, които ги следваха, подрънкваха и потракваха при всяка стъпка. Майка Адуин залиташе най-отзад. Огненочервеният ѝ гребен беше сплъстен в безформена топка на главата. Тя се опитваше да отпусне малко въжето около протритата ѝ шия, с което я влачеха.
Стените на коридора бяха отрупани с оръжия, огънати, оцвъкани с ръждиви петна древни оръжия. Оръжията на победените от армията на Върховния крал воини през последните няколкостотин години. Но победите на Върховния крал бяха минало. През тесните прозорци долиташе шумът от продължаващото плячкосване на Скекенхаус. Влизаше миризмата на дим. Страхът, плъзнал из града като чума.