Половин война
- Автор: Аберкромби Джо
- Серия: Разбито море #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Половин война». Краткое содержание книги:
— Милост? — Ярви се изсмя гръмогласно. — По-скоро се надяваше да ме научиш да хапя, когото ми заповядаш.
— Може би. — Баба Вексен изгледа с отвращение оръжието в ръцете на Скифър. — Но не съм си представяла, че ще паднеш толкова ниско. Да нарушиш най-светия закон на Събора? Да изложиш на риск целия свят в името на амбициите си?
— Знаеш поговорката. Нека баща Мир рони сълзи по начините, майка Война се усмихва на резултатите.
— Знам я. Също както знам, че принадлежи на устите на убийци, не на пастори. Ти си отрова.
— Нека не се преструваме, че само един от двама ни стои в сянката. — Очите на отец Ярви грейнаха със светлините на огъня, когато пристъпи отново към нея. — Аз съм отровата, която сама забърка с машинациите си. Отровната отвара, която свари, когато заповяда да убият баща ми и брат ми. Отровната отвара, която не подозираше, че един ден ще изпиеш.
Раменете на баба Вексен увиснаха:
— Съжалявам за много неща. Съжаления, всичко, което в крайна сметка получаваш от властта. Но арогантността на Лейтлин рано или късно щеше да ни вкара в прегръдките на майка Война. Аз се опитах да направлявам кораба встрани от острите скали. Опитах да избера всеобщото благо и по-малкото зло. Но ти искаш хаос и няма да се откажеш, докато не го получиш.
Първият пастор откъсна едно парченце пергамент от огърлицата си, хвърли го към Ярви и то падна плавно на пода между двама им.
— Проклинам те, предателю. — Тя вдигна ръка и Кол видя на дланта ѝ изписани в кръгове ситни символи. — Проклинам те в името на Единствен бог и многото. — Гласът ѝ прокънтя в Камарата на въздишките. — Всичко, което обичаш, ще те предаде! Всичко, което сътвориш, ще изгние! Всичко, което построиш, ще се срине!
Отец Ярви сви рамене:
— Нищо не е по-маловажно от проклятията на победения. Ако си беше направила труда да стъпиш на забранената земя на Строком, щеше да се увериш с очите си. Рано или късно всичко се срива.
Той пристъпи рязко напред, протегна сакатата си ръка и блъсна баба Вексен.
Очите ѝ се облещиха от ужас. Явно колкото и мъдър да е човек, колкото и широко да е отворена пред него Последната врата, преминаването на прага ѝ винаги ще го свари неподготвен.
Тя изписка и се преметна през парапета. Чу се трясък, последван от пронизителен писък.
Кол пристъпи напред, преглътна тежко и надникна боязливо над парапета. Кладата гореше, димът се виеше на кълба, въздухът трептеше в мараня и горещата вълна блъсна лицето му. Могъщият първи пастор лежеше на пода до кладата. Усуканото ѝ тяло изглеждаше така малко, погледнато от толкова високо. Майка Адуин приклекна бавно до нея и постави ръка на полилавелите си устни.
— Удържах клетвата си — каза отец Ярви, загледан в сакатата си ръка, сякаш не можеше да повярва какво бе направила.
— Да. — Скифър хвърли на пода елфическото оръжие. — И двамата получихме мъст. Как намираш своята?
— Очаквах повече.
— Отмъщението е просто начин да стискаш в ръце каквото си изгубил. — Скифър облегна гръб на стената, свлече се бавно надолу и седна, кръстосала крака. — Клин в рамката на Последната врата. За да надзъртаме през процепа към лицата на мъртвите. Стремим се към отмъщението с цялото си същество, нарушаваме всяко правило и когато най-после го вземем в ръце, в тях няма нищо. Само тъга и печал.
— Значи тогава ни трябва нещо друго, към което да се стремим. — Отец Ярви постави сакатата си ръка на парапета и се наведе от балкона. — Майко Адуин!
Червенокосият пастор се изправи бавно и вдигна глава нагоре. Лицето ѝ бе плувнало в сълзи.
— Изпрати орли до пасторите в Ютмарк и Ниските земи — провикна се Ярви. — Изпрати орли до пасторите в Ингълфолд и Островите. До всеки пастор, коленичил пред баба Вексен.
Майка Адуин сведе очи към трупа на господарката си, после ги вдигна отново нагоре. Изтри сълзите си с опакото на ръката и според Кол се нагоди доста бързо към новия порядък. Какъв избор имаше? Имаше ли някой въобще избор?
— Какво е съобщението? — попита тя и се поклони сковано.
— Кажи им, че вече коленичат пред дядо Ярви.
Убиецът
Труповете лежаха на купчини пред вратите. Свещеници на Единствен бог, досети се Рейт — дългите им роби бяха извезани със слънце със седем лъча. Главите им бяха разцепени. Изпод телата се виеха струйки кръв, оформяха тъмни ивици по стъпалата от бял мрамор, порозовели в краищата от ситния ръмеж.
Може би се бяха надявали на милост. Трошача на мечове предпочиташе да отвежда хора в плен, вместо да ги превръща в трупове, това бе всеизвестна истина. Защо да убиваш нещо, което можеш да продадеш, нали така? Но явно днес Горм беше в друго настроение.