На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]
- Автор: МакДермотт Энди
- Серия: Нина Уайлд и Еди Чейс #1
- Год: 101
- Язык: болгарский
- Жанр: Триллеры
Электронная книга - «На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]». Краткое содержание книги:
Чейс и Кари междувременно успяха да научат какво се бе случило на борда на „Ивънър”.
- Значи Нина доброволно се е предала, за да ви спаси? - попита Кари.
Матюс кимна.
- Въпреки, че Куобрас ѝ каза, че така или иначе ще я убие. Дължим ѝ живота си.
Кари притихна, загледана замислено към залеза. Чейс я прегърна.
- Хей, тя е жива, поне засега. Каквото и да знае, със сигурност няма да му го издрънка веднага. Ще го увърта колкото се може по-дълго. Можем да я открием.
- Как? - попита Кари мрачно. - Дори и да проследим кораба му до пристанището, той няма да е на борда. За него със сигурност ще дойде хеликоптер или ще се отправи към сушата с катер, преди да сме успели да му преградим пътя.
- Ще измислим нещо. - Чейс се изправи и вдигна глава нагоре. Първите звезди бяха изгрели и примигваха на небето.
- Всъщност - обади се Матюс, - д-р Уайлд има съобщение, макар че представа нямам какво трябва да означава. Каза да ви го предам, ако ви видя.
Чейс отново седна.
- Какво каза тя?
- Не много. Само това, че... ще ви изпрати пощенска картичка.
- Пощенска картичка? - Челото на Кари се набръчка. Тя изглеждаше объркана. Объркването ѝ се засили, когато Чейс започна да се смее. - Какво? Какво означава това?
Той се опита да застане сериозен, но широката усмивка не слизаше от лицето му.
- Означава - обяви той, - че знам точно къде я водят.
23.
Тибет
Слънцето още не се бе издигнало над хималайските върхове, но Нина виждаше предутринния светлик на изток, докато хеликоптерът бръмчеше между планините.
Намираше се в задното отделение. От двете ѝ страни стоеше по един въоръжен мъж. Отсреща бяха Куобрас, Старкман и Филби. Бившият ѝ наставник не се бе осмелил да я погледне нито веднъж по време на целия полет.
Тя знаеше, че след тях има втори хеликоптер, натоварен с още хора и нещо, скрито в огромен сандък. Съмняваше се, че е нещо добро.
- Продължавай - подкани я Куобрас. - Говореше за изригването...
- Да. - Картината на последните надписи от храма се върна пред вътрешния ѝ поглед. - Островът потъвал, а вулканът в северния край се активизирал - те знаели, че написаното е върху стената. Не мисля, че са осъзнавали обаче колко бързо ще настъпи краят, когато това се случило.
- Не е било достатъчно бързо - каза Куобрас. - Някои от тях оцелели.
Нина поклати глава.
- Вие май наистина сте настроен срещу атлантите? Като се има предвид, че империята им е била разрушена преди единадесет хиляди години, не ви ли се струва, че е минало доста време за да таите такава злоба.
- Империята им никога не е била напълно разрушена, д-р Уайлд - изсъска Куобрас. - Тя продължава да съществува. Дори в наше време.
- О, предполагам, че тогава трябва да е невидима.
Куобрас не обърна внимание на сарказма ѝ.
- Ако под “невидима империя” имате предвид никой да не знае къде е, тогава да, права сте. Но потомците на атлантите все още са между нас, опитвайки се да контролират онези, които смятат за по-низши. Разликата е, че сега този контрол се упражнява не само чрез силата на ръцете, а чрез силата на богатството.
- Май задълбахме в някаква теория на конспирацията - изсмя се Нина. - Предполагам, сега ще ми кажете, че атлантите са Илюминати101.
- Не съвсем. Ние сме Илюминатите.
Нина погледна невярващо.
- Какво?!
- Не в смисъла, който предполагам, че си представяте. Данните за нашата организация са от времената далеч преди всякакви секти, които си присвояват името от шестнайсети век насам. И името Илюминати произхожда от латински, докато нашето име произхожда от древните гърци. Братството на Селасфорос - приносители на светлината.
- Древните гърци? - Нина се обърна към Филби за подкрепа срещу този налудничав брътвеж, но той продължаваше да не я поглежда, а изражението му с нищо не показваше, че се съмнява в думите на Куобрас. - Значи твърдите, че сте лидерът на някаква тайна анти-атлантска организация, която датира отпреди две и половина хиляди години? Съзнавате ли, че говорите пълни глупости!
- Датира от много време преди това - каза Куобрас невъзмутимо. - Сигурен съм, че си спомняте диалога “Критий” - споменаването на войната между атиняните и царете на Атлантида.