Бесплатная библиотека
Читайте книгу на сайте или телефоне
READ-E-BOOK » Триллеры » На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]
На лов за Атлантида [calibre 2.62.0] - Читать Любимую Русскую Полную Книгу 👉 Read-E-Book.com

На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

Электронная книга - «На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]». Краткое содержание книги:

На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]
1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 168
Перейти на страницу:

Чейс и Кари междувременно успяха да научат какво се бе случило на борда на „Ивънър”.

-      Значи Нина доброволно се е предала, за да ви спаси? - попита Кари.

Матюс кимна.

-      Въпреки, че Куобрас ѝ каза, че така или иначе ще я убие. Дължим ѝ живота си.

Кари притихна, загледана замислено към залеза. Чейс я прегърна.

-      Хей, тя е жива, поне засега. Каквото и да знае, със си­гурност няма да му го издрънка веднага. Ще го увърта кол­кото се може по-дълго. Можем да я открием.

-      Как? - попита Кари мрачно. - Дори и да проследим кораба му до пристанището, той няма да е на борда. За него със сигурност ще дойде хеликоптер или ще се отпра­ви към сушата с катер, преди да сме успели да му пре­градим пътя.

-      Ще измислим нещо. - Чейс се изправи и вдигна глава нагоре. Първите звезди бяха изгрели и примигваха на небето.

-      Всъщност - обади се Матюс, - д-р Уайлд има съоб­щение, макар че представа нямам какво трябва да означава. Каза да ви го предам, ако ви видя.

Чейс отново седна.

-      Какво каза тя?

-      Не много. Само това, че... ще ви изпрати пощенска картичка.

-      Пощенска картичка? - Челото на Кари се набръчка. Тя изглеждаше объркана. Объркването ѝ се засили, когато Чейс започна да се смее. - Какво? Какво означава това?

Той се опита да застане сериозен, но широката усмивка не слизаше от лицето му.

-      Означава - обяви той, - че знам точно къде я водят.

23.

Тибет

Слънцето още не се бе издигнало над хималайските вър­хове, но Нина виждаше предутринния светлик на изток, до­като хеликоптерът бръмчеше между планините.

Намираше се в задното отделение. От двете ѝ страни сто­еше по един въоръжен мъж. Отсреща бяха Куобрас, Старкман и Филби. Бившият ѝ наставник не се бе осмелил да я поглед­не нито веднъж по време на целия полет.

Тя знаеше, че след тях има втори хеликоптер, натоварен с още хора и нещо, скрито в огромен сандък. Съмняваше се, че е нещо добро.

-      Продължавай - подкани я Куобрас. - Говореше за из­ригването...

-      Да. - Картината на последните надписи от храма се върна пред вътрешния ѝ поглед. - Островът потъвал, а вул­канът в северния край се активизирал - те знаели, че напи­саното е върху стената. Не мисля, че са осъзнавали обаче колко бързо ще настъпи краят, когато това се случило.

-      Не е било достатъчно бързо - каза Куобрас. - Някои от тях оцелели.

Нина поклати глава.

-      Вие май наистина сте настроен срещу атлантите? Като се има предвид, че империята им е била разрушена преди единадесет хиляди години, не ви ли се струва, че е минало доста време за да таите такава злоба.

-      Империята им никога не е била напълно разрушена, д-р Уайлд - изсъска Куобрас. - Тя продължава да съществу­ва. Дори в наше време.

-      О, предполагам, че тогава трябва да е невидима.

Куобрас не обърна внимание на сарказма ѝ.

-      Ако под “невидима империя” имате предвид никой да не знае къде е, тогава да, права сте. Но потомците на атлан­тите все още са между нас, опитвайки се да контролират онези, които смятат за по-низши. Разликата е, че сега този контрол се упражнява не само чрез силата на ръцете, а чрез силата на богатството.

-      Май задълбахме в някаква теория на конспирацията - изсмя се Нина. - Предполагам, сега ще ми кажете, че атлан­тите са Илюминати101.

-      Не съвсем. Ние сме Илюминатите.

Нина погледна невярващо.

-      Какво?!

-      Не в смисъла, който предполагам, че си представяте. Данните за нашата организация са от времената далеч пре­ди всякакви секти, които си присвояват името от шестнай­сети век насам. И името Илюминати произхожда от латин­ски, докато нашето име произхожда от древните гърци. Братството на Селасфорос - приносители на светлината.

- Древните гърци? - Нина се обърна към Филби за под­крепа срещу този налудничав брътвеж, но той продължа­ваше да не я поглежда, а изражението му с нищо не показ­ваше, че се съмнява в думите на Куобрас. - Значи твърдите, че сте лидерът на някаква тайна анти-атлантска организа­ция, която датира отпреди две и половина хиляди години? Съзнавате ли, че говорите пълни глупости!

-      Датира от много време преди това - каза Куобрас не­възмутимо. - Сигурен съм, че си спомняте диалога “Кри­тий” - споменаването на войната между атиняните и царете на Атлантида.

1 ... 122 123 124 125 126 127 128 129 130 ... 168
Перейти на страницу:
0
Сюжет
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Атмосфера
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Главный герой
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
0
Общее впечатление
  • 1
  • 2
  • 3
  • 4
  • 5
  • 6
  • 7
  • 8
  • 9
  • 10
Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)