На лов за Атлантида [calibre 2.62.0]

Кастил доплува до него и спря, когато осъзна какво беше.

-      Това е корабна кука - каза той. - Но защо е...

С периферното си зрение Чейс разпозна падащите око­ло тях предмети. Погледна нагоре.

-      Хюго! Махни се оттам!.

Твърде късно.

Хеликоптерът на "Ивънър" се стовари върху Кастил с опашката надолу като копие. Белгиецът бе повален върху по­крива на храма.

Една от перките на двигателите се заби дълбоко във во­долазния му екип.

-      Не!. - простена Чейс. Той се опита да стигне до при­ятеля си, но при разбиването на останалата част от корпуса на хеликоптера ударната вълна се разби в камъните и го оттласна назад.

Тъмен, растящ облак закри светлините на Кастил.

Кръв.

-      Хюго! - Водата се оттегли; той отново заплува, ритай­ки бясно, като игнорира болката в ръката си.

Кари го хвана за костюма, използвайки тласкачите си, за да го дръпне обратно.

-      Той умря! - извика тя. - А ние трябва да се махнем оттук. Веднага!

Чейс я заобиколи, изпълнен с гняв и отчаяние.

-      Не мога да го оставя тук!

-      Но се налага! Погледни! - Тя посочи нагоре...

Към тях се носеха още отломки. Инструменти, капаци на люкове, парчета от перила, дори сегмент от радарната кула на "Ивънър".

И нещо още по-голямо, тежко и жълто, което се прибли­жаваше насреща им през мрака.

Кари се оттласна встрани с пълна сила, дръпвайки Чейс в момента, когато лотът на “Акулодозер” мина покрай тях и се вряза право в покрива на храма, на косъм от тях. Следва­ше го верига, брънките ѝ скърцаха силно по камъка. Кранът в другия край се удари в храма, след което се плъзна по на­клона точно зад Кари и Чейс. Двамата усетиха преминава­нето му през водата на сантиметри от краката им.

Кари се дръпна. Над главите им валяха още отломки, които предизвикваха малки експлозии при забиването си в океанското дъно.

Чейс погледна нагоре.

- О, по дяволите! Мини вдясно! Бързо!

Тя се подчини и обърна глава, за да види. Сърцето ѝ под­скочи от ужас.

Напомняше плеяда от падащи звезди, светлини, които препускаха към нея, за да я погълнат.

"Ивънър"!

Аварийните светлини все още блестяха, чудовищен гро­хот на метал отекваше в океана, корабът беше с три хиляди тона снаряжение, което се сипеше над главите им.

Кари натисна с палец още по-силно копчето за тласка­чите, дръпвайки себе си и Чейс от пътя на потъващия съд...

“Ивънър” се заби в дъното като бомба.

Носът се разби при удара и водната сила изригна през вътрешността на кораба, разкъсвайки шевове и спойки, не по-малко разрушителна от експлозия. Малкото останал въздух бликна от стотиците нови дупки и процепи в корпуса. Нито­ве, странични отвори, дори врати бяха изхвърлени навън като шрапнели от граната.

Хванати в ударната вълна и почти оглушали, Кари и Чейс не можеха да направят нищо, освен да се носят сред останките на кораба.

Чу се повторно оглушително скърцане на метал в дълби­ните, когато „Ивънър” бавно, но неумолимо се преобърна и падна странично, разсичайки покрива на храма като острие на гилотина; архитектурното чудо не можа да устои на разру­шителната сила на тоновете стомана.