Обсидиановата стая
- Автор: Престън Дъглас, Чайлд Линкълн
- Серия: „Пендъргаст“ #16
- Год: 2018
- Язык: болгарский
- Год: Бард
- ISBN: 9789546558275
- Переводчик: Асен Георгиев
- Жанр: Роман, новелла
Электронная книга - «Обсидиановата стая». Краткое содержание книги:
Пендъргаст си помисли, че тихата вечер на възрастния човек скоро ще бъде нарушена, но още не му беше времето. Отмина прозореца и порови из картата на острова, която беше запаметил, за да избере пътеката, водеща към голямата къща. Тя го преведе през мангрова горичка и двойка стари терпентинови дървета, преди да се види задната част на къщата. Светлините бяха загасени и сякаш никой не беше у дома. Спускаше се черна нощ и луната нямаше да изгрее още няколко часа. Придържайки се към сенките, той се качи на задната веранда и опита вратата. Не беше заключена. Влезе, разузна набързо първия етаж, след това излезе от входната врата, сигурен, че в момента няма никого в къщата, но е обитавана. Диоген и Констънс бяха някъде тук. Сигурен беше в това.
Той спря. Чу се далечен звук: пронизителен вик долетя сякаш от другия край на острова. Извади пистолета си и напрегнато се заслуша. Тогава чу три изстрела в бърза последователност.
Когато видя пистолета, Констънс се хвърли в краката на нападателката и куршумите прелетяха над нея, разрошвайки косата й. Двете се търкулнаха на пясъка. Констънс хвана ръката на момичето с две ръце и няколко пъти я блъсна силно в пясъка, за да изпусне пистолета. Обаче жената беше учудващо силна за своя ръст и успя да се измъкне от хватката на Констънс. И двете се хвърлиха към оръжието, а непознатата пусна ножа, за да го хване. Двете паднаха върху него, докато се блъскаха и драскаха. Хванаха го едновременно, всяка с двете си ръце. Затъркаляха се по пясъка, извивайки се и гърчейки се, като ту едната се озоваваше отгоре, ту другата. Момичето се опита да ухапе Констънс, но тя дръпна рязко глава, след това нападна на свой ред и зъбите й потънаха в бузата на жената, която изпищя от болка. Отново се претърколиха и Констънс се озова отгоре, опитвайки се да измъкне пистолета, докато другата жена стенеше, а кръвта от ухапването по бузата й се стичаше надолу. Констънс почти бе измъкнала пистолета, но се откри и нападателката стовари коляното си в слънчевия й сплит, изкарвайки въздуха й, и измъкна оръжието.
Констънс замахна и отблъсна ръката й точно когато изстрелът изтрещя, а куршумът се заби с глухо тупване до нея, вдигайки облак пясък. Беше извила глава, но пясъкът улучи нападателката в лицето. Жената се дръпна назад и разтърси глава, за да махне пясъка от очите си, а през това време откри дива стрелба, дърпайки спусъка отново и отново. Куршумите прелитаха далеч от Констънс, когато, зяпайки за въздух, тя се хвърли отново върху жената и със силата на нарастващата ярост сграбчи пистолета, измъкна го от нея, опря го в челото на нападателката и дръпна спусъка.
Щрак.
Най-накрая пълнителят се беше изпразнил. В този миг момичето със забележително присъствие на духа се възползва напълно от нейното объркване, нанесе каратистки удар по лицето на Констънс и се претърколи изпод нея, разменяйки позициите им. Сега тя се оказа отгоре, а и бе успяла да намери ножа си в пясъка. Замахна надолу, но Констънс се претърколи и ударът попадна в дебелия плат на роклята й, а после в пясъка.
С решимост и абсолютно безмълвно момичето замахваше напред-назад, но острието се бе закачило в плата. Докато противникът й се бореше да освободи ножа си, Констънс измъкна своята кама от камизолата и веднага нанесе удар нагоре.
Жената отскочи назад, приземявайки се добре, но така даде възможност на Констънс също да се изправи. Стиснали ножовете си, двете започнаха да се обикалят като скорпиони в пясъка.
— Коя си ти? – попита Констънс. Младата жена й се стори позната, но не можеше да се сети откъде.
— Твоят най-голям кошмар – чу в отговор.
Жената замахна, но Констънс с танцова стъпка отскочи встрани.
Тогава с крайчеца на очите си долови движение. Диоген. Беше се появил на края на плажа и ги гледаше. Ръцете му бяха скръстени като на зрител.
Констънс трябваше да остане съсредоточена. С хладнокръвна противничка като тази не биваше да се поддава на самоубийствен гняв. Двете напрегнато се въртяха в кръг. От начина, по който момичето държеше ножа и бързите му и леки движения, Констънс разбра, че то е много по-опитно и че един продължителен сблъсък няма да завърши в нейна полза.
Жената замахна, Констънс се дръпна, но не достатъчно, защото ударът раздра плата на ръкава и разпра плътта й.