Първата версия

— Какво става, човека с мръсната уста, жив ли си?

Слава лежеше на високо легло на системи, но се създаваше впечатлението, че той е прикрепен към тях, а не обратното.

Тоест ако не беше системата, сигурно никаква сила не би могла да го задържи в болничното легло.

Лицето му, макар и бледо, беше съвсем жизнерадостно. Изглежда, печелеше трудната партия по шашки. Срещу себе си. Малката дъска с магнитни шашки лежеше на гърдите му и със свободната си дясна ръка Грязнов вече правеше решаващия ход.

— Привет! — обяви той, подавайки ми ръка. И се намръщи. Явно дори не много резките движения причиняваха болка в рамото му. — Виждаш ли, Саня, до какво водят водните процедури в кофти компания…

Измъкнах пакет портокалов сок и връзка банани и тръснах всичко на високото шкафче до леглото.

— Саня, да не би всички да сте решили, че съм се превърнал в маймуна? Отвори чекмеджето.

Отворих го и занемях. С бананите, натъпкани там, наистина можеше да се нахрани цяло стадо маймуни. При това едри.

— Е, братле, ще преядеш.

— Да ми беше паднало това шкафче преди трийсет години, щях да го омета за половин ден. А сега погледни през прозореца — навсякъде е пълно с банани.

Машинално погледнах през прозореца. Не открих бананови дървета. Бяхме на третия етаж и прозорецът гледаше в двора на болницата, където се намираха старите сгради, а по-нататък, тоест по-близо до „Садовое Кольцо“, се виждаше главното здание на института. Май навремето това е била странноприемницата на граф Шереметиев.

— Е, разказвай какво ти се случи, как стигна до това положение — кимнах към системата.

— Как, как… От много акъл. Щото се бутам пред по-големите, пред ОМОН тоест. Разбираш ли, даже жилетка не си сложих. Откъде да знам, че тези момчета ходят и да се парят с макаров. Добре поне че не с калашници или гранатомети вместо брезови метлички.

— Човек се учи, докато е жив — казах изключително назидателно, като че ли не ме бяха халосали по главата съвсем наскоро, когато заех безкрайно удачна позиция в храстите цариградско грозде, кой знае защо забравяйки да се огледам преди това.

— Слушам, другарю генерал — отсечено каза Слава и се опита да се изпъне. — Разрешете да продължа доклада.

— Давай.

— Единия го очистиха омоновците, оня, дето ме продупчи мене. Затова пък останалите ги прибраха топли-топли. Даже насапунисани. Нашият Волобуев сега хапва постна супичка в Бутирка заедно с тях. Скоро цялата група в раирани хавлии ще се запознаят с Александра Ивановна. Е тогава не им завиждам. — Грязнов тъжно клатеше глава в знак на чисто човешко съчувствие.