Първата версия
- Автор: Незнанский Фридрих Евсеевич
- Серия: Маршът на Турецки #8
- Год: 1997
- Язык: болгарский
- Год: Атика
- Переводчик: Георгий Мокеевич Марков
- Жанр: Полицейские детективы
Электронная книга - «Първата версия». Краткое содержание книги:
Незнански е един от малкото руски автори, който проби на пазара за трилъри. Серията му от десет романа „Маршът на Турецки“ вече е преведена в 22 страни. Die Welt
Забавни били и преговорите. Китайските министри и заместниците им редовно ходели в съседната стая да правят гимнастика, прекъсвайки преговорите за известно време. Кларк се опитал да се присъедини към тях. Отначало не го разбрали, а после това изключително ускорило процеса на преговорите.
Но най-интересното приключение тепърва го очаквало. Той категорично отказал да пътува с влак до Хонконг и помолил да го изпратят вкъщи през Съветския съюз. Руският консул бързо му осигурил необходимата виза. Останалите членове на делегацията били принудени да се върнат по предишния път. Кларк се качил на китайски самолет през Красноярск.
Съседът му се оказал заместник-министър на външната търговия на СССР. Самолетът кой знае защо летял със странни криволичения. Простодушният заместник-министър се принудил да обясни на Кларк, че просто не искат да покажат на западния капиталист великите достижения, които се творят в Сибир.
Този идиотизъм никак не се харесал на Кларк. Той започнал да твърди, че китайците всъщност мразят руснаците много повече, отколкото някакви си там американци или англичани. Спорът бил толкова разгорещен, че двамата се хванали за гушите. На красноярското летище Кларк бил арестуван от НКВД. За щастие, не за дълго. Скоро той вече бил в Америка.
А скаралия се с него заместник-министър след завръщането си в Москва кой знае защо бил свален от длъжност.
Именно Норман Кларк е истинската причина за триумфалното завръщане на Коко Шанел в света на модата.
Коко отдавна е решила, че трябва отново да завладее царството, изоставено от нея през 1939 година. Норман Кларк, неин добър стар познат от Париж, й обещава всяческа помощ.
Когато заминава от Франция, на пристанището в Шербур никой не взима интервю от нея. Няма нито един журналист. В Ню Йорк корабът е посрещнат от цяла глутница. За нея този момент е от изключителна важност — тя отново осъзнава колко е знаменита всъщност. Почти в немилост в страната си, в Америка я очаква триумфално посрещане. Никой не обръща внимание на това, че отначало интервютата с нея и съобщенията за новия й стил се печатат изключително във вестниците и списанията, контролирани по един или друг начин от Кларк. Още повече че скоро цялата американска преса пише за нея най-възторжено.
Тя е на 71 години, когато отново открива своя къща. Сред най-почетните гости на откриването е и Норман Кларк. Американският триумф гарантира европейски успех. Но тя продължава да работи с Америка при посредничеството на Норман Кларк.
В Съединените щати на Трето авеню в Ню Йорк вече съществува индустрия на облеклото. Както в Детройт през 1920 година, на Трето авеню серийно се произвежда всевъзможно облекло. Дрехите слизат от конвейера като автомобилите на дядо Форд, но къде са изяществото и елегантността им? А костюмът означава за жената не по-малко, отколкото каросерията за автомобила.
Мадмоазел Шанел лесно решава този проблем. Тя облагородява облеклото, произвеждано на големи серии, придава му елегантност.
„Тя облече улицата в шанел, така да се каже, шанелизира я. Гордея се, че я познавам“ — казва по-късно Норман Кларк.
Той обаче не акцентира вниманието върху това, че приятелството с Коко му дава възможност да общува на дружеска нога не само с президентите и влиятелните политици, но и със съпругите им, което в крайна сметка е едва ли не по-важно от успехите в тенис мачовете и голфа със силните на деня. До голяма степен благодарение на определеното влияние на Кларк върху съпругите на американските политици, а и върху тогавашния вицепрезидент на САЩ Ричард Никсън става възможно провеждането на съветска изложба в Ню Йорк и американска в Москва. Обикновено наричат шейсетте години, ознаменувани с идването на Джон Кенеди в Белия дом, „ера на промените“. Кенеди се оказва най-младият президент в историята на САЩ — той е на четиридесет и три години. На практика той побеждава тогавашния си съперник Ричард Никсън благодарение на телевизията. Кенеди казва, че цялото общество трябва да се устреми напред, към новото десетилетие, защото „новите предели са съвсем близо, независимо дали ги търсим или не“. Той завършва инаугурационната си реч с призива: „Не мислете за това, какво може да ви даде вашата страна, а за това, какво можете да й дадете вие.“