Магьосническо сърце
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническо сърце». Краткое содержание книги:
О-о. Тя премина на спокойния поток на аемни.
— Не знаеш нищо за обичаите тук, Ру. Не знаеш какво означава, когато една жена държи ръката на един мъж аемон. Не знаеш нищо за това какво означава, когато един мъж защитава една жена. Не знаеш нищо за интимните отношения изобщо… и се подсигури аз също да не ги знам.
Гласът й се прекърши на последната част. Всичко, което каза, беше вярно. Адам я бе научил на интимните отношения, бе я научил какво е да обичаш истински.
Устата на Ру се затвори рязко.
— Така че ето как ще станат нещата — каза тя, гласът й беше малко по-висок и малко по-силен. — Ще ме пуснеш на свобода.
Ру се наежи.
— Ти няма да ме командваш…
Тя завъртя ножа, натисна докато трепна и видя звезди. Адам издиша остро близо до нея.
— Да, ще го направя, Ру. Прави каквото ти казвам и ще можеш да имаш елиума обратно… но не и мен.
— Мислех, че харесваше живота си на Юдай. — Ру в действителност звучеше наранен.
— Бях държана в много хубава клетка и ми беше дадено всичко, което можех да желая. — Направи пауза. — Но все пак беше клетка, Ру. Опитах вкуса на свободата, на дома. Ако има нещо, за което да живея, то е това. Вземи го и ще искам да умра.
И това беше неподправена истина. Не блъф.
— Е — продължи със спокоен, сигурен глас. — Ако искаш елиума обратно, ще го вземеш от мен… и после ще си тръгнеш. Обещай ми, Ру. Дай ми честната си думата с кървавата клетва на Итрай.
Ру се поколеба и тя погледна надолу към него. Ако откажеше, тя не беше сигурна какво щеше да направи. Силата й се възвръщаше някак, но не беше сигурна, че може да отприщи елиума отново. Във всеки случай, тя не искаше да нарани Ру. Определено не искаше да го убие.
Най-накрая очите на Ру станаха червени и зъбите му се издължиха малко. Адам се размърда до нея, без да знае как точно тя искаше да реагира Ру.
Ру захапа китката си и една тънка струйка кръв потече, спускайки се по ръката и пръстите му, после капна на земята на оранжерията, където пращеше, пукаше и унищожаваше зеленината в обсега.
Той заговори на аемни:
— Аз, Ру дае Ремиш Тор, Кае на Итрай, проливам кръвта си, за да покажа, че съм задължен да завърша следното. — Направи пауза, вдигна поглед към лицето на Клеър и го задържа там. — Оттеглям магическото оръжие, елиум, от жената, позната като Клеър Крейн. Освобождавам я от веригите й на робиня, така че тя може да изживее остатъка от живота си където и както пожелае.
Клеър настръхна и застина при думата „Крейн“.
— Това ли е фамилията ми?
Ру кимна веднъж.
— Прости ми, че никога не ти го казах.
Тя пое няколко крачки към него, сваляйки ножа си. Клетвата беше произнесена на глас, кръвта беше пролята. Ру нямаше да се отметне.
— Какво друго знаеш?
Ру разпери ръце.
— Това е всичко, Клеър. Ти просто нямаше нужда да знаеш фамилията си на Юдай, затова никога не ти я казах.
Клеър потисна един писък на абсолютно безсилие.
— Нека го направим — заяви твърдо тя.
— Трябва да се върнеш с мен, за да премахна елиума. Не мога да го направя тук.
— Какво? — избухна Адам. — Няма начин…
Клеър постави ръка върху неговата.
— Ру даде дума, кълнейки се по обичая на Итрай. Няма да я пристъпи.
— Не искам да се връщаш там по никаква причина.
Ру обърна глава към него и го погледна.
— Ако искаш елиума извън нея, трябва да дойде. Тук нямам необходимите неща, за да го направя. Можеш да дойдеш, ако си толкова загрижен за благополучието й. Клеър няма нужда да се страхува от мен. Не бих я наранил.
— Или Адам, нали, Ру? Ти никога не би наранил и Адам.
Ру въздъхна.
— Не. Но сега мога да разбера, колко много значи той за теб. Знам, че те е грижа за него, Клеър. Знам много повече за взаимоотношенията на аемоните, отколкото си мислиш. — Изравни погледа си с Адам. — Но ще е по-добре да спре да ме напада.
Адам отговори през стиснати зъби.
— Първо ти.
Клеър се обърна и тръгна да излиза от оранжерията. Стомахът й се бе свил заради щетите от битката. Тук-там магьосници надничаха през останките на коридора.
— Ще вземем и Мика с нас — каза през рамо тя. — И няма да нараниш и него.
За пръв път през всички години, през които го познаваше, Ру просто кимна и я последва.