Магьосническо сърце
- Автор: Bast Anya
- Серия: Магьосници на елементите #3
- Язык: болгарский
- Жанр: Фэнтези
Электронная книга - «Магьосническо сърце». Краткое содержание книги:
— Време ми е да се върна, Ру. Време ми е да се прибера у дома, да изживея живота, които трябваше да имам.
Ру отклони погледа си, поглеждайки надолу. Издърпа ръцете си от нейните.
— Ще стане бързо, но ще боли. — Хвърли поглед на Адам. — Ти ще трябва да я държиш.
Адам издаде раздразнен звук, докато вървеше към нея.
— Какво е още малко болка, нали, Клеър? Вече изтърпя толкова много, опитвайки се да разкараш това нещо от себе си. Имаш голяма подготовка. — Яд се надигна във вените му.
Домин се върна в стаята с купа със смес, която накара Клеър да потръпне и да сбърчи носа си. Комбинацията от растенията на Юдай изпълни стаята с горчив, но и някак отвратително сладък аромат.
Мика се доближи заинтересувано.
— Какво е това?
Ру взе купата от Домин, който излезе отново.
— Това е паста, направена от билки, които могат да бъдат открити само на Юдай. Ароматът им ще помогне на Клеър в освобождаването от елиума.
— Единственото, което това нещо прави, е да ме кара да искам да повърна — отговори тя.
— Моля те, седни на килима в центъра на стаята. Адам, моля те седни зад нея и я дръж здраво.
Те се раздвижиха, за да изпълнят искането му, докато Мика обсипваше Ру с въпроси. Ученикът на Сборището явно бе забравил факта, че всички те можеха да са в опасност тук. Държеше се така, сякаш беше на някаква училищна екскурзия.
— Опитах се да извадя елиума от Клеър два пъти без успех — каза Мика. — Необходими ли са тези билки, за да се осъществи?
— Има други начини — отвърна Ру. — Но ще бъдеш изключителен късметлия да намери някой от тях, без помощта на Сиари.
— Ти каза, че когато Клеър изтегли четирите нишки на магията заедно и ги използва, то ще работи като демонска магия, нали?
— Да.
— Има ли някакъв начин нишките да се свържат в нея, с цел да я накарат да освободи елиума?
Ру спря рязко и погледна Мика.
— Ти си много интелигентен за аемон.
— Ру! — каза неодобрително Клеър. — Това е двусмислен комплимент.
Ру се изсмя грубо. За ушите на Адам това звучеше сякаш Кае беше издал този слаб смях през плътен слой ръжда.
— Харесвам новата ти същност, Клеър. Ще ми липсваш. — Върна вниманието си към Мика. — С цел да вземем елиума от нея по този начин, ще ти трябва това. — Ру направи жест към купата.
— А! Сега не се чувствам толкова зле — отговори Мика.
Ру коленичи пред Клеър. Държеше купата пред лицето й и Адам затегна ръцете си около средната част на тялото й. Миризмата на нещото го накара да поиска да извърне лицето си, но се принуди да остане мирен.
— Дишай дълбоко, Клеър — инструктира я Ру. — Позволи му да изпълни сетивата ти. Отпусни се и позволи на думите ми и магията да си свършат работата. Това ще стане много бързо.
Клеър кимна, затвори очи и вдиша дълбоко. Беше ясно, че вярва на Ру, въпреки факта, че Кае на Итрай притежаваше ужасяващата тенденция да измъчва хора и да изтръгва вътрешностите на любовниците й.
Минута след като Клеър вдишваше аромата на билковата гадост, тя се отпусна в ръцете му. Ру промърмори нещо тихичко и Клеър яростно се замята в ръцете на Адам. Адам я държеше, докато тя изглежда се гърчеше.
— Ру! — извика Адам. — Какво става…
Гръбнакът на Ру се изви назад и купата излетя от ръцете му и се приземи на разстояние, разбивайки се в мраморния под.
Адам дръпна Клеър в ръцете си, изричайки името й отново и отново, сърцето му биеше толкова силно, че можеше да го чуе в ушите си.
Тя отвори очи и му се усмихна.
— Отиде си и аз все още имам магията си.
Ру направи усилие да се изправи, разтривайки гърдите си.
— Беше успешно. — Той звучеше невероятно облекчен.
Клеър се изправи с помощта на Адам.
— Болеше, но си струваше. — Погледна към портала, все още блещукащ в средата със син отблясък. — А това значи…
— Време е да се прибираме у дома — довърши изречението й Адам.
Мика стисна здраво книгата до гърдите си и погледна съкрушено.
— Вече? Беше бързо.
— Има нещо, което искам да ти дам, Клеър. — Ру отиде до гардероба и извади две малки платнени торби. — Едната е за Томас, да плати за щетите по Сборището. Другата е за теб, Клеър, да ти даде висок старт в новия ти живот. — Подаде й ги и отвори едната от торбите. В ръката му се разсипаха няколко… скали?
— Диаманти — ахна Клеър. — Нешлифовани диаманти. — Вдигна поглед към Ру. — Но на вас ви трябват, за да защитавате Иристрай; знам колко е трудно да ги намерите.