Доктор Смърт [bg]

Автор: Келерман Джонатан
Серия: Алекс Делауер #14
Год: 2003
Язык: болгарский
Год: Хермес
ISBN: 954260033X
Переводчик: Валентина Атанасова
Жанр: Триллеры

Электронная книга - «Доктор Смърт [bg]». Краткое содержание книги:

Незабравими герои, заплетен сюжет, трескав ритъм и уникални прозрения за най-тъмните кътчета на човешкото съзнание, които затвърждават международното признание на автора като ненадминат майстор на психологическия съспенс. Някой е убил „шампиона на евтаназията д-р Елдьн Мейт - самозвания Доктор Смърт, отговорен за подпомагането на множество самоубийства. Случаят е възложен на ветерана в отдел „Убийства Майлоу Стърджис. който отново се обръща за съдействие към приятеля си д-р Алекс Делауер. Но работата по този случай предизвиква толкова сериозен конфликт на интереси за Алекс, че той не може дори да го обсъди с Майлоу. Между ченгето и психолога се поражда напрежение, което усложнява още повече и бездруго словното и заплетено разследване, чийто кръг от заподозрени е стряскащо широк. А времето ги притисщ защото някъде в тъмнината дебне убиец психопат? който се наслаждава на геометрията на смъртта…

Перейти на страницу:

31.

Четири следобед. Открих сандвичи с мариновано телешко и бира в хладилника и бележка от Робин, прикрепена към кутия със зелева салата. Бе отишла със Спайк в „А & М Студиос“, за да присъства на записи. Басистът щял да изпробва нейно творение с осем струни. Ритъм енд блус парчета, Спайк обожаваше такива звуци.

Студиото се намираше в Ла Брея, близо до „Сънсет“. Бях минал на няколко преки оттам. Разминаващи се кораби…

Върху масата в трапезарията бяха струпани писма. Отдалеч личеше, че повечето са сметки и брошури с обещания за безсмъртие. Позвъних на Сейфър. Беше в съда, не можех да говоря с него и опитах да се свържа със семейство Дос.

Вдигна Ричард.

— Докторе. Значи си получил пакета.

— Какъв пакет?

Мълчание.

— Няма значение… С какво мога да ти бъда полезен?

— Обаждам се, за да разбера как сте.

— Стейси е добре. Отишла е на училище. Няма да се прибере през уикенда. — Сниши глас. — Предполагам, че така е най-добре.

— А Ерик?

— Замина обратно за „Станфорд“. Изпратих го на летището Ван Найс.

— Мислиш ли, че е готов за това?

— Защо не?

— Снощи…

— Снощи просто излезе извън кожата си. След всичко, което преживя, беше неизбежно. Честно казано, радвам се, че най-сетне даде воля на чувствата си. Онези неща бяха просто дрънкулки, всичко е застраховано. Ще кажем, че пантите на витрините са се разхлабили.

— Ще се консултира ли с някого в „Станфорд“?

— Обсъдихме този въпрос — отвърна той. — Каза, че ще си помисли.

— Мисля, че е трябвало да бъдеш по-настойчив.

— Слушай, докторе, оценявам всичко, което направи за нас, но истината е, че синът ми… не се чувства добре с теб. Вината не е твоя, с всеки е различно. Ти си подходящ психолог за Стейси, но не и за него. Може би е за добро, така ще избегнем съперничество между брат и сестра. Съсредоточи се върху нея, а аз ще се справя с Ерик.

— Мисля, че той се нуждае от помощ, Ричард.

— Мнението ти е взето под внимание.

— А ти, Ричард? Как си?

— Сам съм. Предполагам, че трябва да свикна с това.

— Мога ли да помогна с нещо?

— Не, добре съм… въпреки че твоето приятелче, детективът, все още иска разрешение да претършува сантиметър по сантиметър всичко, което притежавам. Върви по петите на Сейфър и настоява за „разговор“. Какъв евфемизъм. Но всеки трябва да върши работата си. Сейфър обещава скоро да ме измъкне от тази каша. Трябва да затварям, докторе. Чакат ме на другата линия. Ако Стейси има нужда от теб, ще се обадя.

— Не иска ли час?

— Ще я попитам. Благодаря. Чао.

Открих пакета в средата на купчината писма. Бе доставен от куриер, с обратен адрес „РТД Пропъртис“. В плик с емблемата на фирмата имаше чек, разписан от името на РТД. Петнадесет хиляди долара. Напечатана бележка:

Господин Д. ви благодари за отделеното време. Надява се сумата да покрие всички разходи.

Тери, счетоводител

„Ще се обадя.“

Едва ли. Очевидно бе, че това е последният ми хонорар от него.

Не можех да говоря с Майло и затова се обадих на Петра и споделих с нея впечатленията си от Дони Салсидо-Мейт. Беше любезна, но долових някаква припряност и я попитах дали моментът е неудобен.

— Всичко е наред — успокои ме тя. — Просто след няколко минути трябва да тръгвам за „Холивуд Прес“, за да обявя започване на следствие по един случай. Момче се запознава с момиче, преспиват заедно, а после той я убива и прави опит да се самоубие. Включен е на системи. Някои хора не могат да свършат нищо както трябва. Какво има?

Преразказах й накратко разговора си с Дони.

— Струва ли ти се опасен? — попита тя.

— Ако не взема лекарства, може би. Не мога да бъда напълно сигурен, че не е убил баща си, но бих се обзаложил.

Обясних основанията си.

Петра каза:

— Звучи разумно. Ще предам на Майло и ще го попитам дали иска да го задържа по някакъв повод. Слушай, зная, че ставам твърде досадна с въпросите си за Били, но не ме бива да се грижа за деца: бях най-малката в семейството си. Утре, когато отида при него, искам да му занеса някакви книжки. Можеш ли да ми препоръчаш подходящи?

— Момчето обича историята.

— Вече му занесох предостатъчно исторически четива. Мисля, че не е зле да се разнообрази с малко художествена литература… нещо класическо? Според теб ще може ли да разбере „Клетниците“ или „Граф Монте Кристо“?

Перейти на страницу:

Сюжет

Атмосфера

Главный герой

Общее впечатление

Итоговая оценка: 0.0 из 10 (голосов: 0 / История оценок)

Не работает?